- Та значи докъде бях стигнала? – красива девойка оправи лениво буфон-ръкава си, после си погледна безупречния маникюр и се прозя тактично като сложи ръка на прелестните си устни.
- Ами... доникъде, Ваше Величество – писарят мачкаше нервно перото си, до него се намираше мастилница, а върху дървена подложка на краката му бяха сложени няколко листа хартия, на които да пише.
- Как така до никъде, миличък? – момичето го погледна учудено, веждите й се извиха в перфектна дъга, което я направи изключително очарователна.
- Ами... Ваше Величество... – писарят млъкна несигурно, после продължи – Ваше Величество първо се заба....
- Аз, миличък, не закъснявам! Ти си подранил.
- Да,да. Ваше Величество е права, разбира се, аз подраних и после Ваше Величество реши, че й се хапва, а после искаше да й разрешат косата, после да й направят маникюра и...
- Ох, достатъчно. Отегчаваш ме. Нека започнем най-накрая, само се туткаш! – писарят я изгледа, лицето му застина учудено, но ако го погледнеше човек, изоб ...