II
Някъде там е тихо.
Светът мълчи.
Не смее да продума.
Слънчогледите тъжно навеждат глави.
Едно дете рови меката пръст с малките си ръчички, а калта се наслоява под ноктите му.
Рови и я мята… върху гърба си.
“Напред какво остана?”, пита се отчаяно майката и глади с вяла длан русата му главица.
А детето рие, рие…
***
Влакът изсвири пронизително.
Хората повлякоха дрънчащите вериги и със слепи очи заизкачваха безкрайния низ стъпала към Небето. ...