Не беше убеден, че е такъв с четката в ръка, обаче в други ситуации…
Обичаше да рисува. И хората харесваха нарисуваното. Пазарна демокрация – оценката с похвали в пари. Купуваха картините, плащаха…
Само дето някои хора не се интересуваха от платната. А от цената.
Жена му беше истинска пазарна особа. Сутрин броеше платната, проверяваше има ли и колко са продадени, при откриване на липси – скръстваше ръце на пояса и питаше: „А парите?“…
Та той стана почти вълшебник. Рисуваше, прикриваше платната, върху които работеше, зад шкафове и под ракли, веднъж даже увеси от балкона торба с две картини, та комшията отдолу дойде да му благодари за новосъздадения интериор на екстериора…
Важното беше, че жена му отсъстваше в него момент и парите… всъщност, картините - оцеляха…
Иначе нещата у дома му бяха нормални. Не търсеше конфликти – което означаваше, че при всеки звук откъм жената кимаше или автоматично отронваше „Да…“. Макар веднъж аха да се разрази скандал, защото тя се оплаквала от някаква колеж ...