Художникът почти вълшебник
Не беше убеден, че е такъв с четката в ръка, обаче в други ситуации…
Обичаше да рисува. И хората харесваха нарисуваното. Пазарна демокрация – оценката с похвали в пари. Купуваха картините, плащаха…
Само дето някои хора не се интересуваха от платната. А от цената.
Жена му беше истинска пазарна особа. Сутрин броеше платната, проверяваше има ли и колко са продадени, при откриване на липси – скръстваше ръце на пояса и питаше: „А парите?“…
Та той стана почти вълшебник. Рисуваше, прикриваше платната, върху които работеше, зад шкафове и под ракли, веднъж даже увеси от балкона торба с две картини, та комшията отдолу дойде да му благодари за новосъздадения интериор на екстериора…
Важното беше, че жена му отсъстваше в него момент и парите… всъщност, картините - оцеляха…
Иначе нещата у дома му бяха нормални. Не търсеше конфликти – което означаваше, че при всеки звук откъм жената кимаше или автоматично отронваше „Да…“. Макар веднъж аха да се разрази скандал, защото тя се оплаквала от някаква колежка, определила я като пълна…
Добре, че Господ го спаси – навън блесна светкавица, отекна гръм и се зарони едър дъжд. Та тя го прати да събере прането, за да не се мокри напразно…
Въздъхна. Картината е готова, клиентът се обади, споразумяха се, определиха времето и мястото на срещата… Сега трябваше да изработи алибито.
Да изхвърли боклука? Вчера два пъти го изнася – имаше две поръчки готови, двамата клиенти дойдоха до блока чак…
За риба не ходеше, мачове не гледаше, ваканцията му отне училищното прикритие…
От другата стая се обади жена му. Отивала да пийне кафе с приятелки. Той, разбира се, приветства решението. И подметна, че също би отишъл до кафенето…
Да, бе – в края на месеца? Никакво кафене, трябва да се пести…
Тогава – да мине да види бившия си учител, болен бил?
Ама тоя още ли е жив? Добре, да мине набързо и повече никакви скитосвания. Да го види сега, че после да спести ходенето на погребението…
Входната врата се хлопна. Излезе…
Сега – по стълбите, през мазето, от уж закования вход излиза зад блока, сетне стотина метра до езерото и срещата с клиента…
Абе, какво почти – направо вълшебник си е. В омагьосаното царство на баба Яга…
© Георги Коновски All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Първо подаваш пръстче, после ръчичка и накрая вземат, че ти я отхапят. Наистина, как въобще успява да рисува твоят художник...
-
Еми тя си е ходила на на църква да си се моли редовно, а той си е драскал атеистично ;взето на заем от теб.
-
Благодаря, Блу, Дочке, Петре!
-
Добър си е човекът; Два пъти на ден боклука изхвърля. Пране събира...Пазарува... Кога му остава време да рисува
-
Изкуството може и да иска жертви, ама за да е мир в семеен план, трябва да си висш маг.
-
Значиии, изкуството иска жертви...и минаване през перипетии
-
Благодаря, Антоанета!
Ако не бяха виновни - нямаше да се родят жени. -
Абе все жените са виновни. То не, че не са...
-
Благодаря, Надя, Смути, Миночка!
-
Какво да рече човек, такъв му е късмета! Хареса ми!
-
Ама да си я търпи, женицата, щом си я взел
Но пък, от друга страна, с такава жена си развива креативното мислене -
Ех, тези баби Яги, то направо Астор трябва да си... 🙂
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мариане, аз сам не зная какъв съм, но щом повече разбираш...