И идва този момент, в който си спомняш всичко...
Плачеш от радост и се усмихваш за отминалите времена...

Не изпитваш болка, нито вина...
Просто чуваш ехото на спомена...

Виждаш всичко ясно и вече няма съмнения...

Идва моментът, в който осъзнаваш всичко...

Ти си песъчинка от плажната ивица...

Част от невинната душа на дете...

Чувството от една чиста сълза...

И в края на пътя се изправяш срещу всичко това...
Затваряш очи и просто чувстваш всичко изпитано досега...
Вятърът, който милваше косите ти, когато се играеше като дете на двора...
Слънцето, което грееше в очите ти, когато каза за пръв път „Обичам те”...

Дъждът, който валеше заедно със сълзите ти, когато си мислеше, че няма да имаш силите да се изправиш...

Отваряш очи и разбираш, че за всичко е имало причина...
Че всичко това си го изживял сам...

И всяка сълза, всяко падане и всяка усмивка са си стрували, повече отколкото си предполагал...