И идва този момент, в който си спомняш всичко...
Плачеш от радост и се усмихваш за отминалите времена...
Не изпитваш болка, нито вина...
Просто чуваш ехото на спомена...
Виждаш всичко ясно и вече няма съмнения...
Идва моментът, в който осъзнаваш всичко...
Ти си песъчинка от плажната ивица...
Част от невинната душа на дете...
Чувството от една чиста сълза...
И в края на пътя се изправяш срещу всичко това...
Затваряш очи и просто чувстваш всичко изпитано досега...
Вятърът, който милваше косите ти, когато се играеше като дете на двора...
Слънцето, което грееше в очите ти, когато каза за пръв път „Обичам те”...
Дъждът, който валеше заедно със сълзите ти, когато си мислеше, че няма да имаш силите да се изправиш...
Отваряш очи и разбираш, че за всичко е имало причина...
Че всичко това си го изживял сам...
И всяка сълза, всяко падане и всяка усмивка са си стрували, повече отколкото си предполагал...
© Александра Иванова Всички права запазени