29 февр. 2020 г., 07:46

И пак се сливат търсещи сияния 

  Проза » Рассказы
610 2 21

И пак се сливат търсещи сияния

 

 

                 Изтръгна ме от себе си, но... Ах, духа ти! Пак идва. Неспокоен. И като раздиплена дантела. Обгръща ме. И стене. В страха ти от докосващи ме чужди пръсти.

                 Канелена притихва вечерта. И с аромата на горящи свещи. Опива ме. Безплътна сила. Витаят ласкави сияния. По мен. Перца. Любящи ириси преливат се. И покосяват ме.

                 Ридаят сенки. В невъзможност, но... Ах, духа ти! Все идва. Ненаситен. И като недокосване измъчва ме. На устните ми. Ад. В греха ти неизкупен. Мята се.

                 Когато на смрачаване зова го. Нежна. И в лила. И леко призрачно отблясваща завеса. Люлее се. И неизказано странно е. Протегна ли ръце. И остатъчно не е. До мен. А празно. Безпощадно празно.

© Светла Асенова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Знаех си... 😋
    Чиста душа си ти...
  • Ако може в стихове...
    Чудесен си... 🙂
  • Приказно...
    Харесва ми, когато някой страда за мен... 😋
  • 😂😂😂 ...
    Ще опитам...
  • Eто, неволно направихме влакче.
    Напиши едно стихотворение, в нетрезво състояние, да видя как ще изглежда. Може пък и да се получи шедьовърче, знаеш ли?
  • Да се бичуваме... 😀
    На голо... 😋
    Аз - теб, ти - мен... 😊
    Някой да ми спре виното... 🤔
  • Не. Само аз и ти го правим, защото сме грешни.
  • Така е... 😀😀😀
    Не ми отговаряш в стихотворна форма и ми се свършиха римите от скръб... 😋
    Но ако стихоплетстваме по темата, няма проблем...
    Всички в сайта го правят - не виждаш ли...
  • Не по мен, а защото не ти отговарям в стихотворна форма.
    Но ме размазаха, разпльокаха, сплескаха отвсякъде, защото пинг-понгът в сайта бил забранен. Откъде да го знам?! Аз съм още нов.
  • По теб... 😋
    И по малките ти, сладки стихчета...
  • Ти прописа лилава проза от мъка.
  • Да... 😀😀😀
    Като това да започна да пиша лилава проза...
  • Доста духащо е тук.
    Изчезна ли за малко, веднага стават недоразумения.
  • 😀😀😀...
    Краси, ще ме умориш от смях...
    Толкова си забавна...
    Благодаря ти!
  • "Ах, духа ти!" - слагай ги тия ударения, Светле, че го четох три пъти и след коментарите разбрах... Прилича ми на стихотворение с тези накъсани кратки фрази и заглавието създава подобно усещане. Ако си смесила елитното младичко вино с вишневия ликьор... да, ще се люлее, няма начин.
  • Благодаря ти, Гавраил! 🙂
    Радва ме лекотата, с която приемаш моите поизведения...
  • Истински съжалявам лирическата.Протяга ръце но дух хваща ли се?Истинска безпощадност.
  • Духа му в миг позеленя
    и хванаха го вятър и мъгла...
    Остави ме - тъй час по час
    сълзи от скръб да роня аз... 😀😀😀
  • Благодаря ти, Деничка! 🙂
    Прегръщам те в лила...
    Благодаря ти, Наденце! ❤
    Нали знаеш, колко те обичам...
  • Красотичка, в лилаво. Любимият ми цвят.
  • В лила 🌹🌹🌹
Предложения
: ??:??