И пак се сливат търсещи сияния
И пак се сливат търсещи сияния
Изтръгна ме от себе си, но... Ах, духа ти! Пак идва. Неспокоен. И като раздиплена дантела. Обгръща ме. И стене. В страха ти от докосващи ме чужди пръсти.
Канелена притихва вечерта. И с аромата на горящи свещи. Опива ме. Безплътна сила. Витаят ласкави сияния. По мен. Перца. Любящи ириси преливат се. И покосяват ме.
Ридаят сенки. В невъзможност, но... Ах, духа ти! Все идва. Ненаситен. И като недокосване измъчва ме. На устните ми. Ад. В греха ти неизкупен. Мята се.
Когато на смрачаване зова го. Нежна. И в лила. И леко призрачно отблясваща завеса. Люлее се. И неизказано странно е. Протегна ли ръце. И остатъчно не е. До мен. А празно. Безпощадно празно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
