И пак се сливат търсещи сияния
И пак се сливат търсещи сияния
Изтръгна ме от себе си, но... Ах, духа ти! Пак идва. Неспокоен. И като раздиплена дантела. Обгръща ме. И стене. В страха ти от докосващи ме чужди пръсти.
Канелена притихва вечерта. И с аромата на горящи свещи. Опива ме. Безплътна сила. Витаят ласкави сияния. По мен. Перца. Любящи ириси преливат се. И покосяват ме.
Ридаят сенки. В невъзможност, но... Ах, духа ти! Все идва. Ненаситен. И като недокосване измъчва ме. На устните ми. Ад. В греха ти неизкупен. Мята се.
Когато на смрачаване зова го. Нежна. И в лила. И леко призрачно отблясваща завеса. Люлее се. И неизказано странно е. Протегна ли ръце. И остатъчно не е. До мен. А празно. Безпощадно празно.
© Светла Асенова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Ако може в стихове...
Чудесен си... 🙂 -
Приказно...
Харесва ми, когато някой страда за мен... 😋 -
😂😂😂 ...
Ще опитам... -
Eто, неволно направихме влакче.
Напиши едно стихотворение, в нетрезво състояние, да видя как ще изглежда. Може пък и да се получи шедьовърче, знаеш ли?
-
Да се бичуваме... 😀
На голо... 😋
Аз - теб, ти - мен... 😊
Някой да ми спре виното... 🤔 -
Не. Само аз и ти го правим, защото сме грешни.
-
Така е... 😀😀😀
Не ми отговаряш в стихотворна форма и ми се свършиха римите от скръб... 😋
Но ако стихоплетстваме по темата, няма проблем...
Всички в сайта го правят - не виждаш ли... -
Не по мен, а защото не ти отговарям в стихотворна форма.
Но ме размазаха, разпльокаха, сплескаха отвсякъде, защото пинг-понгът в сайта бил забранен. Откъде да го знам?! Аз съм още нов. -
По теб... 😋
И по малките ти, сладки стихчета... -
Ти прописа лилава проза от мъка.
-
Да... 😀😀😀
Като това да започна да пиша лилава проза... -
Доста духащо е тук.
Изчезна ли за малко, веднага стават недоразумения. -
😀😀😀...
Краси, ще ме умориш от смях...
Толкова си забавна...
Благодаря ти! -
"Ах, духа ти!" - слагай ги тия ударения, Светле, че го четох три пъти и след коментарите разбрах... Прилича ми на стихотворение с тези накъсани кратки фрази и заглавието създава подобно усещане. Ако си смесила елитното младичко вино с вишневия ликьор... да, ще се люлее, няма начин.
-
Благодаря ти, Гавраил! 🙂
Радва ме лекотата, с която приемаш моите поизведения... -
Истински съжалявам лирическата.Протяга ръце но дух хваща ли се?Истинска безпощадност.
-
Духа му в миг позеленя
и хванаха го вятър и мъгла...
Остави ме - тъй час по час
сълзи от скръб да роня аз... 😀😀😀 -
Благодаря ти, Деничка! 🙂
Прегръщам те в лила...
Благодаря ти, Наденце! ❤
Нали знаеш, колко те обичам... -
Красотичка, в лилаво. Любимият ми цвят.
-
В лила 🌹🌹🌹
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Чиста душа си ти...