29 мар. 2013 г., 18:38
Идеалният вариант
6 мин за четене
Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не ги обичах такива – работното време ясно е указано на табелата отвън и всеки разумен човек би съобразил, че не е особено подходящо да се появява петнайсетина минути преди края му. Най-малкото, защото сега само бихме си изгубили взаимно времето.
- Аз... по личен въпрос... - каза, и мога да се закълна, че се изчерви. Май се усети, че при мен всички идват по лични въпроси и се почувства глупаво. Това ми хареса. – Идвам да поговорим за приятелката ми.
Канех се да му предложа да дойде утре, за да има време спокойно да поговорим, но той продължи:
- С която по стечение на обстоятелствата сте близки.
Внимателно го изгледах – сега вече започна да ми става интересно. Имал връзка с любовницата ми, как да не му стане интересно на човек. Е, знаех, че рано или късно това ще се случи – тя е само на двайсет и пет, красива и без ангажименти. Аз – на четиридесет и три, не само с много ангажименти, но и щастливо женен откак се помня. Винаги съм живял с нагласата, че връзката ни се основава предимно на физическо привличане, все пак тази разлика във възрастта не е без значение. Имахме малко общи интереси и малко теми за разговор – ами че тя беше едва няколко години по-голяма от сина ми, обичаше компаниите, купоните, нощния живот. Беше ми ясно, че е въпрос на време да помисли за по-стабилна връзка, такава, каквато аз не можех да ù предложа.
И въпреки това тая новина ми дойде като ритник в диафрагмата.
- За какво точно искаш да говорим? – попитах, след като си поех дъх. Прозвуча леко заядливо, изглежда не можех да скрия факта, че този тип в спретнат костюм не ми е особено симпатичен, откакто се появи, а междувременно това усещане определено се беше засилило.
- Зная – не ви е казала. Защото все още много държи на вас и не иска да ви нарани. От толкова време сте заедно, мога да я разбера.
Можеш, друг път, ядно си помислих. Какво ли знаеш ти за нашата връзка изобщо, това са три години. Цели три години...
- Какво да ми каже?
- Ами за нас – кротичко отвърна и в този момент аз разбрах, че го ненавиждам, както си седи там, такъв лъскавичък и прилежен като отличен ученик. Имах всички основания за това – беше висок, с атлетично телосложение, с повече коса, отколкото аз изобщо някога съм имал и с очевидно добро материално положение, ако съдя по скъпия му костюм и коженото куфарче. Просто мечта за всяка жена.
- Вижте, работата е там, че се нуждая от съдействието Ви. Виждал съм Ви да я чакате няколко пъти, зная, че сте много близки, макар тя да не обича да говори много за това. Разбирам я, връзката ви е много дискретна, но съм убеден, че искате да е щастлива, така както и аз го искам за нея. – явно бе набрал инерция, приел мълчанието ми за насърчение – Положението е много деликатно – съвсем наскоро разбрахме, че е бременна. Аз съм готов веднага да се оженим, искам и нея, и бебето, но тя като че ли... все още не може да се отърси от вашето влияние. Колебае се, а аз толкова се страхувам да не ù хрумне да направи някоя глупост... да реши да го махне, например.
- От колко време... сте заедно – прекъснах го с учудващо за самия мен самообладание. Опитвах се да успокоя бурята в мен и май бях на път да успея, защото си давах сметка за безсмислието на гнева си. Нали в крайна сметка винаги съм знаел, че това така или иначе ще се случи, и че вероятно е най-доброто за нея. Едно бебе за нас би било голям проблем, например, ако преди няколко години не се беше наложило да ми направят изследване след заболяване и ми стана ясно, че такава възможност е напълно изключена. Приех го нормално, нямах намерение да правя повече деца, моите вече бяха достатъчно големи, и дори не сметнах за нужно да го споделя с жена си. И без това интимните ни контакти с нея бяха на границата на абсолютния минимум. Така че винаги съм приемал това като един плюс в извънбрачната си връзка и нямаше никаква причина сега да ме боли толкова. Обаче ме болеше.
- От няколко месеца работим заедно, горе-долу оттогава. Всъщност, изпитахме огромно влечение един към друг още щом се видяхме. Зная, че мога да я направя щастлива, зная, че сме родени един за друг. Но наистина мисля, че трябва да поговорите с нея. Твърде дълго сте били заедно, все още се чувства обвързана с вас... в известен смисъл, и няма сили да вземе твърдо и категорично решението, от което зависи и нейното, и моето щастие.
Той ме погледна съвсем открито и откровената молба в очите му ме накара да се почувствам някак некомфортно. Или по-точно – като истински подлец. Гледах на него като на свой враг и съперник, а той беше просто едно влюбено момче, борещо се за своето щастие. Хиляди пъти ù бях казвал, че искам най-доброто за нея, в опитите си да не изглеждам такъв егоист, какъвто понякога се чувствах. Както сега например, когато така отчаяно имах нужда да се почувствам един широко скроен и разумен мъж. Ето, сега беше дошъл моментът да блесна в цялото си благородство и да се почувствам чист пред съвестта си. Защото най-голяма жертва е тази, която правиш с ясното съзнание, че си длъжен да пренебрегнеш собствената си болка заради щастието на другия.
- А ти сигурен ли си изобщо, че тя иска да стане твоя жена? – попитах напук на цялата си жертвоготовност – Може пък да не иска да обвързва живота си с теб, въпреки бебето.
- Зная, че ме обича силно, но ù трябва още време. Чувства се объркана, всичко се случи толкова неочаквано, самият аз се чувствам така. Но съм убеден, че сме идеалната двойка и съм готов на всичко за нея.
Гледах го така развълнуван и си давах сметка, че наистина са страхотна двойка, за всички това би бил идеалният вариант. Дори и за мен – колкото и да е егоистично, нормално е да помислиш и за себе си, нали?
Наистина, тя ме караше да се чувствам фантастично, никоя жена не ме е разпалвала толкова, но това раздвояване можеше да бъде и страшно изморително. А аз за нищо на света не бях готов да я заменя със семейния си уют, това беше все едно да живееш в два различни свята.
- Разбирам – казах твърдо и май дори му се усмихнах. – Ще говоря с нея, ако не успея тази вечер, тогава утре.
После го погледнах и добавих в изблик на благородство:
- Надявам се всичко да се уреди между вас, тя наистина е чудесно момиче и искрено ви желая да сте щастливи заедно.
Стиснахме си ръцете просълзени – момента наистина си го биваше, бяхме като в сапунен сериал, преливащи от емоции. Жена ми избра точно този момент, за да се появи, без изобщо да я очаквам. Не разбрах защо го изгледа така втренчено, докато той се отдалечаваше, но сега не ми и беше до това, исках да приключа с тази ситуация час по-скоро.
- Този младеж... – попита ме тя в колата – По каква работа беше при теб?
- Ами... лична, нищо особено – кратко отвърнах – Защо, да не би да го познаваш?
- Да, колеги сме, отскоро.
- Аха – разсеяно кимнах – а ти как така реши да минеш?
- Ами... няма да повярваш – тя ме погледна смутено, а лицето ù грееше като озарено от някакъв вътрешен огън. – Толкова е неочаквано, нямах търпение да ти го кажа!
- Хайде де, какво толкова се е случило?
- Ох – тя се изкиска тихичко и ме прегърна – Ами бременна съм, можеш ли да си представиш?
- Аа... добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не ги обичах такива – работното време ясно е указано на табелата отвън и всеки разумен човек би съобразил, че не е особено подходящо да се появява петнайсетина минути преди края му. Най-малкото, защото сега само бихме си изгубили взаимно времето.
- Аз... по личен въпрос... - каза, и мога да се закълна, че се изчерви. Май се усети, че при мен всички идват по лични въпроси и се почувства глупаво. Това ми хареса. – Идвам да поговорим за приятелката ми.
Канех се да му предложа да дойде утре, за да има време спокойно да поговорим, но той продължи:
- С която по стечение на обстоятелствата сте близки.
Внимателно го изгледах – сега вече започна да ми става интересно. Имал връзка с любовницата ми, как да не му стане интересно на човек. Е, знаех, че рано или късно това ще се случи – тя е само на двайсет и пет, красива и без ангажименти. Аз – на четиридесет и три, не само с много ангажименти, но и щастливо женен откак се помня. Винаги съм живял с нагласата, че връзката ни се основава предимно на физическо привличане, все пак тази разлика във възрастта не е без значение. Имахме малко общи интереси и малко теми за разговор – ами че тя беше едва няколко години по-голяма от сина ми, обичаше компаниите, купоните, нощния живот. Беше ми ясно, че е въпрос на време да помисли за по-стабилна връзка, такава, каквато аз не можех да ù предложа.
И въпреки това тая новина ми дойде като ритник в диафрагмата.
- За какво точно искаш да говорим? – попитах, след като си поех дъх. Прозвуча леко заядливо, изглежда не можех да скрия факта, че този тип в спретнат костюм не ми е особено симпатичен, откакто се появи, а междувременно това усещане определено се беше засилило.
- Зная – не ви е казала. Защото все още много държи на вас и не иска да ви нарани. От толкова време сте заедно, мога да я разбера.
Можеш, друг път, ядно си помислих. Какво ли знаеш ти за нашата връзка изобщо, това са три години. Цели три години...
- Какво да ми каже?
- Ами за нас – кротичко отвърна и в този момент аз разбрах, че го ненавиждам, както си седи там, такъв лъскавичък и прилежен като отличен ученик. Имах всички основания за това – беше висок, с атлетично телосложение, с повече коса, отколкото аз изобщо някога съм имал и с очевидно добро материално положение, ако съдя по скъпия му костюм и коженото куфарче. Просто мечта за всяка жена.
- Вижте, работата е там, че се нуждая от съдействието Ви. Виждал съм Ви да я чакате няколко пъти, зная, че сте много близки, макар тя да не обича да говори много за това. Разбирам я, връзката ви е много дискретна, но съм убеден, че искате да е щастлива, така както и аз го искам за нея. – явно бе набрал инерция, приел мълчанието ми за насърчение – Положението е много деликатно – съвсем наскоро разбрахме, че е бременна. Аз съм готов веднага да се оженим, искам и нея, и бебето, но тя като че ли... все още не може да се отърси от вашето влияние. Колебае се, а аз толкова се страхувам да не ù хрумне да направи някоя глупост... да реши да го махне, например.
- От колко време... сте заедно – прекъснах го с учудващо за самия мен самообладание. Опитвах се да успокоя бурята в мен и май бях на път да успея, защото си давах сметка за безсмислието на гнева си. Нали в крайна сметка винаги съм знаел, че това така или иначе ще се случи, и че вероятно е най-доброто за нея. Едно бебе за нас би било голям проблем, например, ако преди няколко години не се беше наложило да ми направят изследване след заболяване и ми стана ясно, че такава възможност е напълно изключена. Приех го нормално, нямах намерение да правя повече деца, моите вече бяха достатъчно големи, и дори не сметнах за нужно да го споделя с жена си. И без това интимните ни контакти с нея бяха на границата на абсолютния минимум. Така че винаги съм приемал това като един плюс в извънбрачната си връзка и нямаше никаква причина сега да ме боли толкова. Обаче ме болеше.
- От няколко месеца работим заедно, горе-долу оттогава. Всъщност, изпитахме огромно влечение един към друг още щом се видяхме. Зная, че мога да я направя щастлива, зная, че сме родени един за друг. Но наистина мисля, че трябва да поговорите с нея. Твърде дълго сте били заедно, все още се чувства обвързана с вас... в известен смисъл, и няма сили да вземе твърдо и категорично решението, от което зависи и нейното, и моето щастие.
Той ме погледна съвсем открито и откровената молба в очите му ме накара да се почувствам някак некомфортно. Или по-точно – като истински подлец. Гледах на него като на свой враг и съперник, а той беше просто едно влюбено момче, борещо се за своето щастие. Хиляди пъти ù бях казвал, че искам най-доброто за нея, в опитите си да не изглеждам такъв егоист, какъвто понякога се чувствах. Както сега например, когато така отчаяно имах нужда да се почувствам един широко скроен и разумен мъж. Ето, сега беше дошъл моментът да блесна в цялото си благородство и да се почувствам чист пред съвестта си. Защото най-голяма жертва е тази, която правиш с ясното съзнание, че си длъжен да пренебрегнеш собствената си болка заради щастието на другия.
- А ти сигурен ли си изобщо, че тя иска да стане твоя жена? – попитах напук на цялата си жертвоготовност – Може пък да не иска да обвързва живота си с теб, въпреки бебето.
- Зная, че ме обича силно, но ù трябва още време. Чувства се объркана, всичко се случи толкова неочаквано, самият аз се чувствам така. Но съм убеден, че сме идеалната двойка и съм готов на всичко за нея.
Гледах го така развълнуван и си давах сметка, че наистина са страхотна двойка, за всички това би бил идеалният вариант. Дори и за мен – колкото и да е егоистично, нормално е да помислиш и за себе си, нали?
Наистина, тя ме караше да се чувствам фантастично, никоя жена не ме е разпалвала толкова, но това раздвояване можеше да бъде и страшно изморително. А аз за нищо на света не бях готов да я заменя със семейния си уют, това беше все едно да живееш в два различни свята.
- Разбирам – казах твърдо и май дори му се усмихнах. – Ще говоря с нея, ако не успея тази вечер, тогава утре.
После го погледнах и добавих в изблик на благородство:
- Надявам се всичко да се уреди между вас, тя наистина е чудесно момиче и искрено ви желая да сте щастливи заедно.
Стиснахме си ръцете просълзени – момента наистина си го биваше, бяхме като в сапунен сериал, преливащи от емоции. Жена ми избра точно този момент, за да се появи, без изобщо да я очаквам. Не разбрах защо го изгледа така втренчено, докато той се отдалечаваше, но сега не ми и беше до това, исках да приключа с тази ситуация час по-скоро.
- Този младеж... – попита ме тя в колата – По каква работа беше при теб?
- Ами... лична, нищо особено – кратко отвърнах – Защо, да не би да го познаваш?
- Да, колеги сме, отскоро.
- Аха – разсеяно кимнах – а ти как така реши да минеш?
- Ами... няма да повярваш – тя ме погледна смутено, а лицето ù грееше като озарено от някакъв вътрешен огън. – Толкова е неочаквано, нямах търпение да ти го кажа!
- Хайде де, какво толкова се е случило?
- Ох – тя се изкиска тихичко и ме прегърна – Ами бременна съм, можеш ли да си представиш?
© Христина Мачикян Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Царица си на тези неочаквани финали в разказите си! Браво, миличка!
-
И аз го намерих познат,чела съм го при първата публикация, но пак ми хареса
-
Поздрави, момичета!
-
Поздрави за разказа и най-вече финала...
-
Това с автогола направо ме разби! Поздрави, Хрис , прегръщам те !!!
-
Привет, момичета, не се и съмнявам, че ви харесва, поучително е!
Виктор, нищо не съм редактирала, но е възможно да съм го пускала и преди, разказът е стар. Освен ако не си го чел някъде другаде, в друг сайт или блога ми, където публикувам всичко почти веднага след написването. -
Мога да се закълна че това съм го чел преди. Дали не е нещо старо което си редактирала?
-
Наистина неочакван край! Хареса ми!
-
ей на това му казвам неочакван край
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
