- Инцидента се е случил след един вечерта - съобщава младият служител на реда.
Майката плаче срещу него и едва ли го чува много добре.
- Ъм... - казва той.
По-възрастният до него го побутва с лакът, доволен че прави един млад кадет по-силен и добър човек. Също се радва, че успешно е прехвърлил отговорността на него и сега не му се налага да е в тази неудобна ситуация.
Или така си мисли.
Младият го поглежда като кученце, което се изхожда.
"Знам, че не е лесно но трябва да се справиш с това. Човек никога не се научава да съобщава такива новини. Ако сега не можеш ще се заема аз." - уверено казва старото куче.
Е това, което уверено трябва да каже старото куче. Вместо това го гледа лошо.
- Кажете ни - казва бабата, чиито очи са почервенели, но все пак знае по-добре от това да се разплаче пред непознати полицаи. - Кажете ни какво е станало, как е станало - мъчил ли се е?
Младият събира сили и я поглежда уверено, но леко тъжно.
- Не е изпитал болка и за един момент.
*** ...