12 янв. 2014 г., 19:44

Игри на съдбата ХІІІ 

  Проза » Повести и романы
496 0 0
11 мин за четене

ХІІІ

 

 

 

    ... Иван Борев седеше в кабинета си пред голям бърбън и димяща кубинска пура. На бюрото бяха разпилени документи, а най-отгоре стоеше списък с пътниците пристигнали преди два дни с полета от Сейшелските острови. Три имена бяха подчертани, а Иван се взираше в тях с невярващ поглед.

     - Как е възможно такова съвпадение – каза той на себе си.

   Когато излезе от болницата, след разговора с кабинета на Зарев, той се обади в детективската агенция и помоли да го снабдят с въпросния списък, за да има от къде да тръгне издирването на изчезналата любима на кръщелника му. Шефът на агенцията му беше много добър приятел, а също така изключителен професионалист със страхотни връзки и възможности, така че не представляваше никаква трудност само след час въпросният документ да стои в ръцете му. Той взе листа и прочете на глас имената.

    - Иван, Елена и Мирела ЗАРЕВИ...

   Тази фамилия започваше упорито да го преследва и да го въвлича все в неприятни истории. Дълбоко в себе си се надяваше това да е просто съвпадение, но дългогодишният му опит сочеше, че тази вероятност е невъзможно малка, а проблемите, които се заплитаха между двете фамилии започваха да придобиват застрашително големи размери.

  Иван седеше с листа в ръка и съвсем осезателно усещаше, че великата глупост, която беше сътворил Християн щеше да повлече след себе си редица пречки за това още утре да съобщи на Алекс, че е открил момичето, а това автоматично го превръщаше в лъжец и тази мисъл изобщо не му хареса. Той остави списъка на страни и избра номера на шефа на детективската агенция Симон Белев.

   На третото позвъняване от другата страна на линията се чу дълбокия, спокоен глас на бившия офицер от митичното шесто управление на ДС.

   - Ало...

   - Здравей Симо, Иван те безпокои.

   - Здравей, Ване, радвам се да те чуя. Получи ли документа?

  - Да, получих го и точно за това ти се обаждам. Извинявай за късния час, но се налага спешно да се видим. Разговорът не търпи отлагане, а и не е за телефон, тъй като има и други аспекти на разследването, които трябва да обсъдим.

  - Няма проблем. Аз още съм в офиса, така че заповядай. Тук е най-сигурно, пък и вече всички си тръгнаха.

  - Добре. До десет минути съм при теб.

  - Чакам те.

  Иван затвори, от вътрешния телефон извика шофьора, взе папката с документите и излезе потънал в мисли по предстоящия тежък разговор...

 

 

  ...Християн се прибра във видимо добро настроение. Хвърли чантата на дивана, наля си коняк, отпусна се и едва тогава забеляза, че Дияна я няма. Извика няколко пъти, обиколи стаите, но не я намери. Това не го притесни особено, тъй като знаеше, че и тя като него е почти денонощно ангажирана с проекта мечта. Върна се в хола, включи уредбата и се наслади на спокойствието. Денят му беше минал прекрасно. Нещата се подреждаха перфектно в негова полза и той си помисли, че в момента няма нищо на света, което би могло да му отнеме удоволствието от предстоящия триумф. Вече се виждаше на чело на една от влиятелните фирми в строителния бранш, женен за прекрасната и малко наивна Ди, която така мило му предоставяше шанса на живота му. Кой би предположил...

  Мислите му прекъсна телефонен звън. Той погледна дисплея и на лицето му се изписаха смесени чувства. Обикновено позвъняванията от този номер идваха в предварително уговорено време, което го накара да застане нащрек.

  Разговорът не продължи дълго, но изражението на Християн премина от раздразнение, през недоумение до паника. Той затвори, без да промълви дума, машинално изтри капките пот стичащи се по слепоочията му, грабна чантата и тъкмо тръгваше към кабинета, когато на вратата се появи Диана. Той побърза да скрие раздразнението от ненавременното ú прибиране, сложи маската на любящ, бъдещ съпруг и нежно я прегърна.

    - Здравей скъпа, късно се прибираш. Вече започнах да се притеснявам.

    Диана беше усетила рязката промяна и начина, по който стискаше чантата си, но по съвета на Иван се направи, че нищо не забелязва.

    - Да, Хрис, имах тежък ден, а последната ми среща се проточи до безкрай, направо съм скапана...

   - Разбирам... и моят ден не беше лек. Иди в хола, отпусни се, аз ей сегичка се връщам. Ще отворим бутилка хубаво вино и ще изгоним неприятностите и умората. Искаш ли?

     - Да. Само ще се преоблека и се оставям в ръцете ти.

    Диана тръгна към спалнята, а Християн нервно се отправи към кабинета. Той бутна вратата, но инерцията ú не стигна и тя остана леко открехната. Без да обръща внимание включи компютъра, отвори една кодирана папка, прехвърли съдържанието на диск, после изтри всички възможни файлове, провери няколко пъти местата, където биха могли да останат някакви следи и извади диска. Тъй като не можеше да излезе, за да го скрие на по-сигурно място той огледа стаята и прецени, че в едната част на библиотеката книгите просто стояха колекционерски подредени и отдавна никой не ги отваряше. Реши, че за момента това е идеалното място, а при първа възможност щеше да се погрижи това никога да не стане достояние на бъдещата му жена.

   Християн извади произволна книга от по-горен рафт и внимателно скри диска вътре. В този момент нетърпеливата Диана надникна през процепа на вратата. Точно преди да извика тя го видя да връща книгата на мястото ú. Нещо я накара да се отдръпне от вратата и със затаен дъх тя се върна във всекидневната с мисълта, че вече нищо няма да е същото...

 

 

     ...Беше тежка нощ за всички.

    През по-голямата част Алекс се въртя в неспокоен полусън. Диана не можа дори да затвори очи, а Християн заспа, но често се стряскаше от кошмари. Иван Борев прекара нощта в офиса на Симон, а в ада на зловещата буря семейство Зареви търсеха изчезналата си дъщеря.

   Утрото също не донесе облекчение. Симон се протегна уморено, стана, направи кафе и с наслада отпи голяма глътка.

   - Лоша работа, Ване – каза той и съчувствено стисна приятеля си за рамото – колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че нещата никак не изглеждат добре. Този хрисимия... а... как му беше името...

     - Християн...

    - Да, Християн... Не знам какво си е въобразил, но ако не измислим начин да спрем лудостите му нещата наистина могат да излязат от контрол.

    - И аз си помислих същото. Разбрах, че втория ти екип работи във Варна по искане на Зареви.

   - Да. Малко, след като ме помоли да проуча Християн, ми се обадиха от холдинга за среща и евентуално сътрудничество. Срещнах се с брата на г-н Зарев, понеже той, както вече знаеш, беше заминал в чужбина.

  - И има ли някакво развитие от както ми изпрати първата информация по случая?

 - Как да ти кажа... момчетата работят здраво, но тия двамата добре са се подсигурили и за сега нямаме нищо конкретно, но обещавам да те държа в течение. А относно списъка с пътниците, направи ми впечатление съвпадението в имената.

  - Не е съвпадение, Симо. За последните два дни пътищата ни така се преплетоха с тези на Зареви, че още не мога да реша какво да правя. Няма да повярваш, но щях да ти възлагам още една задача, да откриеш възлюбената на кръщелника, обаче вече не се налага.

   Симо го погледна въпросително.

   - Оказа се, че тя е дъщерята на Иван Зарев, а това вече е неприятно съвпадение...

   Симон въздъхна.

  - Друже, не бих искал да съм на твое място. Ситуацията наистина е много деликатна. Сигурен съм, че Зарев няма да е благосклонен към никого, когато разбере за връзката между всички замесени в този случай...

  - Просто не ми се мисли как ще се справям. Онази луда глава Алекс няма да ме остави на мира, а при създалите се обстоятелства не мога да му кажа, че знам къде е момичето... Направо не знам...

   Иван стана и се запъти към вратата.

   - Ще тръгвам – каза уморено – и двамата имаме нужда от почивка. Кажи на хората си да продължават, аз също ще поразровя да видим какво ще излезе. И ако ти хрумне нещо по деликатната част разчитам на теб да ми помогнеш.

  Двамата си стиснаха ръцете, Иван се качи в колата, отпусна се тежко на седалката, затвори очи и нареди на шофьора да кара към Бояна...

 

 

   Диана едва дочака утрото. Стана тихо и слезе в кухнята, мислейки за странното поведение на Християн. Той още спеше, но тя не посмя да отиде в кабинета. Направи си силно кафе и реши да го изчака и да действа в движение. Тъкмо отпиваше първата глътка, когато на вратата се позвъни. Тя погледна часовника учудено и усети неприятно чувство в стомаха, а когато видя Иван на вратата чувството стана отвратително. Покани го и докато му наливаше голяма чаша горещо, силно кафе чу шум от горния етаж. Християн беше станал. Обзе я паника. Ами ако успее да изнесе онова, което беше скрил снощи в книгата? Това не трябваше да става.

  - Искаш ли да си изпием кафето в кабинета – наруши тишината тя – така и така си тук да ти покажа някои неща по обекта. Трябва ми съвета ти по един въпрос.

  Иван усети пресилената нотка в гласа ú и леко повишения тон, който не беше предназначен за него. Тук ставаше нещо. Мълчаливо и без да задава излишни въпроси, той я последва в кабинета.

   Диана взе една папка с документи от бюрото и се настани на дивана до Иван. В този момент вратата се отвори рязко и вътре буквално влетя Християн. Той не бе чул пристигането на Иван и изобщо не можа да скрие изненадата и раздразнението си от факта, че кабинета не е на негово разположение. Няколко секунди му трябваха, за да си сложи отново маската, но те бяха достатъчни на Диана, пък и на Иван, да разберат, че са провалили някакви планове. Диана вътрешно ликуваше.

   Християн бързо дойде на себе си и протегна ръка да поздрави госта.

   - Здравей, Иване, - каза той с пресилена усмивка – извинете, че нахълтах така, но когато не намерих Ди в леглото помислих, че вече е тръгнала по задачи. Съвсем не очаквах да имаме гости толкова рано. Да не се е случило нещо?

    Иван пое протегната ръка.

    - Не, нищо особено. Просто Ди ме беше помолила да намина, когато имам време да поговорим за нещо, но нали знаеш, че обикновено не разполагам с времето си, а тази сутрин имам ангажимент наблизо и реших да съчетая нещата.

   Християн прокле наум лошия си късмет, но нямаше какво да направи.

    - Тогава ще ви оставя – каза почти усмихнат – само си взимам нещата, че и без това вече закъснях. Той прибра припряно лаптопа и някакъв тефтер, махна за довиждане и излезе.

    Диана въздъхна облекчено, а Иван я стрелна с поглед .

  - Предполагам ще получа обяснение на тази сцена – попита той и повдигна въпросително вежди.

    - Да – отново въздъхна тя – надявам се и двамата да получим.

   Тя отиде до прозореца и когато се убеди, че Християн е далеч от къщата, пресегна се към горния рафт на библиотеката и извади луксозно издание на романа „Престъпление и наказание”.

  Иван я гледаше с нарастващо любопитство. Тя отвори книгата и между страниците ú проблесна диск....

 

 

(следва)

© Биляна Битолска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??