Има дни, в които човек се чувства на седмото небе от щастие. Когато накъдето и да погледне вижда само красота. Дни, в които очите са затворени за завистта и омразата и виждаш само усмивки и радост. Дни, в които се питаш с какво си заслужил всичкото това щастие. Има дни, в които другите някак избледняват и каквото и да кажат или направят просто няма значение. Има дни, в които сякаш не стъпваш по земята, а летиш. В които душата ти е окрилена и не се чувстваш сам и изоставен.

Има дни, в които обичаш. Има дни, а после боли...