10 янв. 2024 г., 17:54

Иманяри

1K 0 1
2 мин за четене

 

 

   Бяхме с бат Георги, двамата, в кръчмата, когато в селото се завъртяха онези с реното с турска регистрация. Сядат поръчват за ядене и пиене и току разпитват за Съзлийката, местността горе през билото между селата с побитите камъни по нея. Ний отдавна я знаем, че има нещо там и сме ходили с металотърсача да я рушкаме, но нищо не излиза. И сега тез дошли да питат за Съзлийката, че и ербап го дават. Изчакахме ги да дръпнат някоя и друга ракия и излязохме да им отворим колата. Мустафата ги баламосва нещо там, пък ний с бат Георги отворихме багажника им, а вътре, кирки, лопати, детектори и една кожена чанта с ключалка. Взехме чантата и да ни няма. Вътре пожълтели карти и лист с надписи на арабски, такива от оня, стария турски. Не можем нищо да разберем. Тъй изтраяхме до седмица, а онези като се не видяха повече мръднахме към Съзлийката. Всичко по картата гледахме и камъка с дупката намерихме, дето беше побит в края на гората. Ровехме там, търсихме и нищо. Цялата тайна щеше да е в тия надписи на арабски надиплена.

   Решихме тогава при ходжата в съседното турско село да отидем, да ни каже, какво е написано на листа. Той беше умен човек и някой лев му бутнахме да ни каже каква ще е тази работа.

Гледа той, умува и ни го преведе. 

И там пишело, че мястото било на стотина крачки от камъка надясно, покрай гората.

Ходихме с бат Георги, с детектора, търсихме и нищо. Броихме крачки, ровихме една седмица, няколко дупки по метър дълбоки направихме. С моите крачки броихме, с неговите, че различен разкрача ни идва, в стъпки мерихме и няма и няма. Решихме, че е кьорава работа това. Не са били вярни ни карта, ни писания и се кротнахме. 

Не се минаха и два месеца и се разнесе слух, че племенника на ходжата се замогнал нещо, бус си купил, къщата щял да преправя и такива ми ти работи.

   Ний чуваме туй и нещо ни жегва, пък като се грабваме с бат Георги и право горе на Съзлийката. Отиваме, а там прясно ровено, но не на посоката, където ние търсихме, а на обратната, на другата и не били сто крачки, ми двеста. Излъга ни ходжата и ни метна, ама я иди го докажи сега. Всичко покрито остана.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...