Бяхме с бат Георги, двамата, в кръчмата, когато в селото се завъртяха онези с реното с турска регистрация. Сядат поръчват за ядене и пиене и току разпитват за Съзлийката, местността горе през билото между селата с побитите камъни по нея. Ний отдавна я знаем, че има нещо там и сме ходили с металотърсача да я рушкаме, но нищо не излиза. И сега тез дошли да питат за Съзлийката, че и ербап го дават. Изчакахме ги да дръпнат някоя и друга ракия и излязохме да им отворим колата. Мустафата ги баламосва нещо там, пък ний с бат Георги отворихме багажника им, а вътре, кирки, лопати, детектори и една кожена чанта с ключалка. Взехме чантата и да ни няма. Вътре пожълтели карти и лист с надписи на арабски, такива от оня, стария турски. Не можем нищо да разберем. Тъй изтраяхме до седмица, а онези като се не видяха повече мръднахме към Съзлийката. Всичко по картата гледахме и камъка с дупката намерихме, дето беше побит в края на гората. Ровехме там, търсихме и нищо. Цялата тайна щеше да е в тия надписи ...