20 мар. 2010 г., 08:49

Имаш ли огънче?

1.2K 0 2
1 мин за четене

Кръгче дим, а зад него стои учудващо красиво лице.

 

Имаш ли огънче? Пламъкът гори, цигарата се запалва, приказката се получава. Аз говоря, а ти довършваш. Няколко думи, а вече все едно се познаваме от малки.

 

Пламъкът гори, а ние говорим колкото можем пред входа. Очите се усмихват, устните ги следват.

 

Няколко дръпки и всичко е наред − светът е спокойствие. Заради твоя поглед забравих, че трябваше да ми е студено. То няма как и да бъде − не съм сам и това е всичко, което ми трябва − банално, но трябва на всеки. Типичната историйка продължава. Не просто аз − на теб и ти − на мен, а аз − за теб и ти − за мен.

 

Цигарата е вече наполовина обаче, усещаме се накъде са тръгнали нещата. Краят се вижда, по-добро от това няма да стане. Разумът подсказва, но мозъкът отказва да повярва − нещата минават и нито един миг няма да се повтори. Мигът ще е уникален, а след още толкова − и завършен, и това ще е трагичното в цялата история. Да знаеш, че нищо няма да е това, което е било.

 

Но цигарата е още наполовина. Гледаме се така, все едно не забелязваме, говорим, все едно всичко е както и преди, но в момента, в който другият се обърне, поглеждаме пак към цигарата... Другият се прави, че не вижда.

 

Някакво време − на кого му пука колко, минава, а цигарата вече догаря. Предната надежда е заменена от реалност и всичко става твърде ясно. Най-накрая си отваряш очите и виждаш. Схващаш какво следва, схващаш, че зад завесата не те чака нищо и нищо повече няма да стане. Колкото -- толкова.

 

И ето, още мигове те задминават. Кутията е празна, цигарата угасва, вратата се затваря, а кънтежът от нея ти се смее -- това повече няма да стане.

 

 

 

Поне фасът-спомен не е сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сашко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси за вниманието -- и да, през половината време се чудех дали да не го направя в стихове. Все пак се спрях на проза /където просто се чувствам по-комфортно/ де.

    Надявам се и така да ти е харесало.
  • не знам защо, но си представих как би изглеждало в стихотворна форма

Выбор редактора

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...