Ох, не знам вече… Не знам! Да се смея ли? Да плача ли? Да се радвам ли, или да псувам?
А поводът иначе е хубав. От вчера съм баба. Синът и снахата ми родиха внучка. Т.е. само снахата де, ама нали и нашият род има участие все пак.
И как мислите са го кръстили детенцето? Няма как да познаете кой е подскочил! Летисия?! Що за име, що за съчетание. Ума и дума изгубих като го чух.
Според сина трябва да съм щастлива, че моето име е на първо място, а на сватята Сийка на второ. Да бе, да! Аз да не ям консервите с кутиите я!
Онази змия - снахата винаги намира начин как да ме клъвне най- подмолно.
Аз съм Виолета, ама всички ми викат Лети на галено откак се помня. Ама името ми е Виолета дявол да го вземе! Какво ù пречеше детето да се казва Виолетка ?
Ясно какво, майка ù пак да е на преден план. Чуйте как звучи само:
„Летисия; Лети! Сия!” Хем на сватята цялото име присъства, хем стимулиращо в пожелателен аспект приканва към летеж.
Романтика, романтика ама все в полза на сватята. Вярно, че „Виси! Сия!” не е много благозвучно и никак оптимистично, ама затова пък Виолета направо носи аромат на теменужки на фона на музиката на Верди…
Ах как си мечтаех само: аз и внучката в парка, аз и внучката на кафе, аз и внучката на дискотека… Две прекрасни Виолетки в тандем!
Ама и синковецът е едно мекотело! Колко пъти му подмятах да мислят преди да клеймосат детето с някое грозно словосъчетание! Повтарях му го стотици пъти, а той: „Спокойно, мамо, нека да дойде живо и здраво”
Спокойно, спокойно, ама вижте ме сега как спокойно се треса от нерви.
Отрови ми деня снахата, а сега трябва и да почерпя, че колежките само чакат да ме захапят. И трябва да го играя щастлива баба, че да не им храня въображението и клюкарския глад, както го направи колежката Станка преди няколко години.
Леле какво шоу беше като ù се роди внука на Станка! За едното име на детето се разведоха набързо бабата и дядото.
Щото тя искаше да нарекат детето Станислав, а Радко, бившия ù мъж, настояваше за Радослав. Снахата, душица като мушица кротко чакаше в родилното да ù кажат как ще се казва детенцето.
А свекърът и свекървата докато се караха изпочупиха у тях де що има за чупене.То посуда, то мебели, то бяла техника. Съседите полиция чак повикали…
Изобщо „Войната на семейство Роуз”в разгърнат нашенски вариант.
Прости хора ей! А прости хора, от мен да го знаете, не могат нито умно да спорят, нито могат умно да се бият.
И тъй като до никъде не стигнаха след всичките скандали, та снахата накрая го записала Станислав – Радослав. Решила милата, че свекървата е по-страшното животно, ама дядо Радко се докачи от второто място и подаде за развод. След близо 40 години брак станаха си Станка и Радко пак ерген и мома.
Детенцето, живо и здраво да е, порасна, но все се чудим с колежките как ли му събират името по етикетите на тетрадките щото е Станислав - Радослав Красимиров Скършихатъров!
Сега, аз да взема да се стегна, че да мина през козметик и фризьор, че да си купя някоя рокля, после да взема уиски и бонбони и да вървя да черпя стръвниците в офиса.
Все пак не се става всеки ден баба я!
А на снахата такова сладко отмъщение ще ù спретна. Щото колелото се върти и в един хубав ден и тя ще стане баба.
Аз тогава, такова име ще издействам за нейното внуче, че свят ще ù се завие!
© Дочка Василева Все права защищены