Сивият свят

Имало едно време един свят със сиво небе, сиво море, сива трева и хора със сиви души. Последните бяха толкова потиснати от сивотата в тях и около тях, че се бяха оставили на произвола. Бяха станали манипулативни и лесни за контролиране. А това съвсем не убягваше на едни други хора, които в един момент се появиха в сивия свят и го пожелаха.  Това беше група от изпити, мършави, гърбави, плешиви, сбръчкани индивиди, приличащи на старци, с малки, шарещи наоколо очички, които не познаваха радост. С години те бяха търсили пространство, където да могат да наложат своята диктатура, а сега откриха натурално сиви хора.

Последните се взираха в сивия безкрай, когато взвод въоръжени роботи навлезе в тяхното селище и безпощадно започна да арестува жителите. Горките бяха толкова бездушни, че без съпротива всички сиви хора бяха събрани в центъра на града, а срещу тях машините бяха насочили дулата на своите оръжия. Тази картина остана непроменена близо час, до момента, в който се появиха гърбавите хора, облечени със зелени шлифери, за да контрастират ярко на заобикалящата сивота. Местните продаваха да не предприемат нищо и стояха мирно, докато завоевателите пристъпваха към тях. Те идваха все по-близо, а никой от възрастните, нито от младежите си мръдна пръста.

Пред скупчените сиви хора се изправи един гърбат човек с жълт шлифер, а зад него побратимите му със зелени, а около тях въоръжените роботи.

-Аз съм Председателят! - представи се патосно жълтият шлифер. - А вие сте пролите и от сега нататък ще сте мои роби!

Но дори при това категорично изказване, с което съдбата на хиляди бе завинаги променена, нямаше реакция. Само едно малко момиченце премести погледа си от безкрайната сивота в жълтия шлифер. Докато Председателят гръмогласно нареждаше и определяше, то с все по-голям интерес се взираше в дрехата му, а след това в тези на подчинените му.  В следващия момент една метална ръка се опита да я хване за рамото, но момиченцето нададе писък и побягна, като се мушна в сивата тълпа, с която се сля и изчезна от погледна на Председателя. След този инцидент всичко мина по план, сивите хора бяха оковани с вериги, натоварени в космически кораб и пратени на неизвестно място, където да умрат от тежък физически труд и изнемогване.

Докато това траеше, очите на гърбавите хора продължаваха да играят, те искаха още, това насилие не им беше достатъчно, искаха да открият още сиви светове, със сиви бездушни хора, които да завладеят...

Шарената къща

Малкото сиво момиченце побягна от града, оставяйки зад себе си бездушниците, които Председателят превърна в роби.  То тичаше с всички сили, докато не стигна една изоставена полурухнала стара къща. Малката се скри там и зачака завоевателите да си тръгнат...