Знаех си, че накрая пак ще допрат до мене и то точно така се случи. Натискали ги от Евросъюза да изкоренят мафията, а те хал хабер си нямат как да го направят. Ела - казва - инспекторе, да видим как ще я караме." Гледам го и се чудя - коджа министър - барем сто кила, а не знае за какво е на тоя пост. За малко да му кажа: „Ами, за да ликвидирате мафията, трябва да започнете най-напред от себе си", но се въздържах, защото е безсмислено да се спори с политик - все едно да спориш с литературен критик или футболен запалянко.

  Както и да е - възложиха ми крайно неприятната задача да ликвидирам мафията и аз се заех без особено желание. Определено е гадно да се залавяш с такава работа и то не, защото не се знае къде да търсиш решение, а тъкмо обратно - защото много добре се знае. Повечето от тях сега са „честни милионери" и няма как да ги барнеш. Друга - много голяма част се мотаят из парламента и министерския съвет. Разбира се - обгрижени  с депутатски имунитети - недосегаеми.

  Но има и немалка група, които напират с всички сили нагоре, с тенденция да изместят титулярите. Те именно са низвергнатата част, която добралите се до върховете на институциите презрително наричат мафия и снизходително прощават собствените си прегрешения. Тоест - моята задача се състои във възможността да изловя именно тях - дребните риби, за да не пречат на едрите. Като вещ в рибарското изкуство, ми е ясно, че дребни риби се ловят със ситна мрежа; сега няма да се впускам в подробности, само ще вметна, че мафиотските кланове се домогват предимно към обслужващия сектор и най-вече при преразпределението на печалбите. Те не участват при сътворението; те участват при разпределението. И го правят по убедителен начин.

Техни са всички сектори, отнасящи се до хазарта, проституцията, наркоманията, контрабандата, компютърните далавери; разбира се - футбола, модата, шоубизнеса и пр. - все дейности, свързани с развлекателната индустрия. На базата на тези констатации, изработих и различни варианти на въздействие. За целта се наложи спешно да регистрирам фирма - препоръчително с широк спектър на действие: производство и търговия с битови отпадъци, транспортни услуги, козметични услуги, хамалски услуги, медицински услуги, сексуслуги и пр. С гръмкото название „Фармацевтични заводи Т&T." Абсолютно щурава работа, но хваща дикиш. Скоро в рекламните издания се появиха съобщения за нови технологични разработки от най-различен характер: сигурни средства за изглаждане на бръчки, за окосмяване, за обезкосмяване, средства за потентност, безболезнени дефлорации, средства против забременяване, средства против стерилитет (често едни и същи), системи за рециклиране на клечки за зъби, презервативи, памперси и други продукти за масова употреба.

  Резултатът не беше особено въодушевяващ. Дори получих призовка в съда да давам обяснения относно технологията за рециклиране на презервативи. Оказа се, че една Габровска фирма отдавна е приложила тази технология и сега ме съди за кражба на интелектуална собственост; за малко не ме накараха да плащам патент. Но като се разрових из интернет, открих, че същата тази фирма е откраднала технологията от някакъв Шотландски консорциум, те пък от своя страна от някакъв друг, който междувременно въвел нови технологии за производство на неогъваеми презервативи и т.н. - ситуацията се оказа достатъчно заплетена в неразрешими казуси; съдът запецна и вдигна ръце.

   По-нататък работата се закучи. Чудех се какъв капан да заложа, за да ги хвана тези мушмороци. Капани колкото щеш, но нито един не ми зарадва окото. Всичко беше вече изпробвано, употребено и резултатите се знаеха предварително. Ако прошепна тук-там под сурдинка, че съм открил формулата на кока-кола и търся спонсори за разработката, най-вероятно да си имам разправии с популярната фирма и като едното нищо могат да ми изпратят някой стрелец. Ако дам гласност, че съм открил съкровищата на Юстиниан или Кир Персийски, едва ли някой ще се хване, още повече, че е възможно да объркат цар Кир с цар Киро. Ако вдигна шум, че мис България е ползвала разкрасяващи процедури в нарочно създадената от мен клиника за разкрасяване и релаксации, нищо чудно вместо мафиотите, да се домъкнат тълпи тийнейджърки (може и бабички), та после да се чудя как да ги обслужвам.

   Нещо просветна в тунела, когато попаднах на някаква прожекция (замъкна ме една приятелка) с някакъв шантав френски филм, където главният герой - пълен откачалник  - получаваше есенции и любовни еликсири по всевъзможни технологии, включително и чрез извличане екстракти от убити млади жени. Абсолютно щура и гадна история, но се чудя, че предизвиква интерес сред публиката (на мен направо ми се догади). Все пак именно тя ме доведе на конкретна идея и реших, че трябва да се изпробва: ето, че стигнахме до номера с есенциите и любовните еликсири. Дръжте ме!

Та значи, изфабрикувах някаква откровено въздухарска реклама, че е получен любовен еликсир от ново поколение и я пуснах в интернет. Очаквах да клъвнат най-напред мафиотите и то точно така се получи. Още на втория ден в офиса цъфнаха двама низкочели индивида с дебели вратове и дебели глави.

   „Майсторе, шефът те вика. Окей?"

   Няма господине, няма докторе, няма инспекторе... Майсторе! Сякаш съм някой стругар. Но, всъщност, точно това очаквах.

   „Окей. Съобщете му, че ще се отбия някой ден..."

   Точно така - някой ден ще стане. Малко повече тежест няма да е излишна.

    Чорчук! Само с това не се съобразих. Тези не ги знаех, но знаех кой е шефът. Очаквах да клъвнат само дребни риби, а то се оказа самият бос от най-високо място. Разбира се - недосегаем от закона. Ами сега!?

    Отървах се от двамата тулупи и се замислих какво да правя. То се знае, че нищо не може да се измисли. Дори не притежавам собствена лаборатория, а от химия хал хабер си нямам. Всичко се оказа въздух под налягане.

  Муржо и той ме ядоса с тези негови забежки. Откраднал на улицата един кокал от някакъв пенсионер и човекът дотича разгневен и разтреперан чак в офиса, размахвайки бастуна.

   „Ще я пречукам тая мъстия!.. Цели седемдесет стотинки дадох на касапите за този кокал да си сваря една супа, а той ми го отмъкна барабар с торбичката. Дай ми кокала, мискинино!"

    За съжаление, нямаше как да стане работата. Кокалът беше вече оглозган по бързата процедура, Муржо клепеше виновно в ъгъла и, за да разреша проблема дадох на човека два лева да си купи друг кокал. До тук - добре, но за по-нататък нямам представа.

   Муржо вероятно също подуши, че съм притеснен и се включи подобаващо в мероприятието. Всъщност, според неговата логика не е особено сериозен проблем да се получи любовен еликсир; достатъчно е само да се използва добре подбран кокал. Обяснявайки това на санскрит, той домъкна оглозгания до бяло кокал на пенсионера и ми го изтърси в краката. Може и да е прав, но аз имах някои резерви относно предназначението на този продукт и го изхвърлих в казана отсреща. Което изглежда обиди клетия Муржо; той заскимтя жалостиво и легна в ъгъла с подвита опашка.

   Все пак до известна степен Муржо ми даде насока. Само че вместо кокал трябва да се използва нещо друго. Какво ли ще да е то?

   В момента не се сещам за нищо друго, освен за бутилката с малцово уиски, която използвам при особено критични ситуации. Този номер го усвоих от колегата Филип Марлоу в момент на просветление след четвъртата или петата чаша.

Както е редно, заедно със заспиването идеите не закъсняха. Най-решаващата идея се оказа, че липсва всякаква идея; още със събуждането установих тази закономерност.

    Понеже ме цепеше главата, си сипах малко минерална вода и изстисках парче лимон; веднага ми просветна. Та значи - ето за какво става въпрос: за някакъв съвсем безобиден шербет.

    Сетих се за един мой стар приятел - доктор Г, който беше възприел много хитра тактика. Лекуваше бабичките с аспирин. И само с това. Бабичката се изкилила - аспирин! Бабичката вдигнала кръвно - аспирин! Бабичката има запек - аспирин! Бабичката има диария - аспирин! Бабичката се изпуснала - пак аспирин!

   „Защо, бе докторе, защо само аспирин?" - чудя се аз.

   „Виж сега - обяснява проникновено той - защото е безобидно. Така или иначе бабичката ще умре, но в момента е сигурна, че съм използвал най-доброто средство. Аз съм на принципа, че заблудата е най-доброто лекарство."

Точно това ми трябва! Значи, бабичката във всички случаи ще умре, но в момента е сигурна... Ето го разковничето: сигурността от една заблуда. Заблуда, но приложена с изисканост и авторитет.

    Освен от докторите, този принцип се прилага успешно от фокусниците, поповете и политиците. Във всички случаи измаменият остава с впечатлението, че онзи си реже главата или гълта пламъци, че палейки свещи в църквата и произнасяйки някаква молитва, Господ със всичка сила ще се затича да му помогне, че господин Филанкишиев като дойде на власт, веднага първата работа е да му повиши пенсията; дори е сигурен, че това се е случило, но не се сеща да отчете резултата от инфлацията.

   Много е прав Онзи в своята откровена проповед: „Блажени са верующите."

Въоръжен с тези нови (стари) принципи, веднага открих разковничето на въпросната технология. - Отнася се за използване на най-обикновена минерална(може и чешмяна) вода плюс някаква есенция: лимонена, ментова, бонбонена - няма значение. По-нататък е важна рекламата. Реклама, реклама и пак реклама... Сестра еди коя си изправяла гърбици. Ами изправя я... Оня (как му беше името) лекувал безплодие. Ами лекува я...

На винарната в Пловдив видях един щанд с есенции. На епруветките пишеше: Мавруд, Каберне, Мерло, Шардоне и т.н.

   „Какво е това, бе момиче?"

   „Как какво - кокори прекрасните си очи момичето зад щанда? - Не четеш ли - вино е. Това се слага на съответните марки вина, които произвежда вашата фирма."

   „Аха, аха, аха!..."

   Има си хас да не загрея след това убедително обяснение.

Отидох при боса изпълнен с вдъхновение и въоръжен с нови идеи. Срещата беше делова.

   „Предлагате технология за любовен еликсир?"

   „Предлагам най-доброто за момента."

   „Изпробвана, одобрена, резултатна?"

   „Не бих я предложил, ако не е така."

   Босът разтегли физиономията си в лъчезарна усмивка. Нямаше да забележа колко неприятна личност е всъщност, ако не беше тази усмивка. Естествено офисът е последна дума на строителната естетика. Офис - не по-малък от приемната на Белия дом, тиха музика, розов мрамор от Испания или Гърция, скулптури и благородни метали. Освен това няколко дългобедрести секретарки с минижупи разнасят таблички и усмивки. Гримове. Полъх на жасмин. Обещание за още нещо.

   „Имате го моето сътрудничество. Договорът е оформен, подписан. Ето един екземпляр; моля - погледнете."

Няма какво да гледам. Тя работата е ясна. Затънал съм до гуша в тези лайна.

   „Да, разбира се, всичко е перфектно."

   „Сега да се уговорим за цената и за вашия дял. Вероятно нямате нищо против..."

   „Нямам нищо против. Цената е добра."

   „Надявам се скоро да получим необходимата формула, както и готови разработки."

   „То е ясно. Тия дни ще ги имате."

   „Не се съмнявам, че разговорът ни ще остане в тайна и конкуренцията няма да има достъп."

  „Разбира се от самосебе си."

  По-нататък разговорът се прехвърли към веселата част. Оказа се, че босът е голям шегаджия и любител на красивите момичета. От естетически съображения, разбира се.

   „Те са като цветята - обясни той - и ухаят по същия начин. Вдъхновяват ме."

   Няколко минути босът отдели, за да обясни значението на красивите момичета. Според неговото виждане фирмата няма как да не прогресира, ако персоналът е подбран по подходящ начин. След което цитира популярната фраза на Чехов, но визираща предимно нежния пол.

   Което ми подсказа, че разговорът е приключен и трябва бързо да се изнасям, докато не е настъпила промяна. Навън пред офиса ме чакаше с изплезен език Муржо. Физиономията му беше замислена.

   ... Което си е право, право си е: работата тръгна като по вода. Още на следващия ден мострите бяха готови, също и формулата на вълшебния еликсир. Аз, който хал хабер си нямам от органична химия, нито от физиология, измагерих най-великите формули, за които Бутлеров и Берцелиус само биха могли да мечтаят. Турих вода  (хаш - две, о), прибавих витамин С (формулата от един учебник по химия за осми или девети клас за реалните училища), лимонена киселина, захарин, бонбонена есенция или нещо от този род (вече не помня), съвсем малко етилов спирт; омесих ги така, че и самият Господ не би могъл да разбере за какво става въпрос и дори за по-убедително ги комплектувах и натъкмих професионално с една аматьорска компютърна програма за химия, след което се получи някакъв невероятен шербет - розов на цвят, леко тръпчив, леко кисел, ухаещ на теменужки - напълно безвреден и напълно безполезен. Нито е афродизиак, нито транквилизатор, нито нищо; обикновен шербет от най-долнопробните.

   Всъщност, в лабораторията за одобрение и патентоване дори не обърнаха внимание на подробностите. Обясних, че продуктът е крайно необходим за нуждите на министерството на вътрешните работи, показах си служебната карта, показах някаква съвсем фалшива заповед от министъра, някакво импровизирано заявление; хората пиха по едно уиски, хапнаха бонбони и подписаха разрешителното за производство.

   Един бизнесмен се оплакваше по телевизията, че за подобно разрешително му искали стотина молби и удостоверения, още толкова обяснения, не помня колко хилядарки в брой; накрая на човека му писнало и се отказал от намерението си да инвестира в България.

   При мен няма такова нещо. Показвам картата, показвам заповедта (може и фалшива), вадя бутилката, бонбоните и кафето и работата е опекана за десетина минути. Много е важен подходът.

   Дори самият Муржо се учуди, когато след малко изскочих от учреждението и му показах готовия документ, с който се удостоверяваше, че продуктът е много необходим за нуждите на потребителите и производството може да започне. От опит той знае, че пред такива учреждения се чака с часове; може и с дни.

Когато занесох документацията и пробите, онези мафиоти подскочиха от възторг, а босът направо извади от сейфа една пачка с банкноти - съвсем пресни евро - и ми я поднесе тържествено. Ето така се работи.

   „Това е само аванс" - обясни той.

Няма как - прибрах аванса в джоба, защото един отказ, дори моментно колебание, би предизвикало излишни съмнения: „Чакай сега - какъв е този? Защо отказва парите? Да не би да е гузен? Да не би да е ченге?" и т.н. Изобщо - съмнителна работа.

   За по-сигурно прибрах пачката и се включих в купона. Тя такава беше и програмата. Значи мафията захапа въдицата...

   След разпивката, където показах забележителна форма, се прибрах в къщи и зачаках резултата.  Той не закъсня. Производството започна много по-рано отколкото можех да си представя. Явно тези батета не си поплюват и са имали предварителна готовност. Скоро по магазините и аптеките се появиха разноцветни шишенца с лъскави опаковки, красиви етикетчета - демонстриращи Аполоновци и Афродити, придружени с мощна реклама във всички медии: радио, телевизия, вестници, интернет. „Купувайте новия вълшебен еликсир на любовта!"

И резултатите не закъсняха. От всички посоки се посипаха смайващи съобщения, че продуктът масово се изкупува. Дори се наложи разкриването на нови мощности. Заработиха още лаборатории. Фирмата процъфтяваше, а босът ставаше все по-могъщ.

   Сега дойде времето за моя ответен удар.

   Нали затова, всъщност, се вдигна цялата тази пушилка...

   Направих необходимото, където трябва. Разбира се, абсолютно инкогнито; иначе като нищо могат да ми пробият дупка в черепа.

   Пуснах по медиите антиреклама, че продуктът е напълно безполезен, дори показах формулата, за да се убедят, че е точно така. Информирах екипи от учени химици и медици. Сезирах прокуратурата.

Откровено не очаквах държавната машина да реагира особено загрижено и да излови мафиотите, но това, което се случи, направо не се побира в никакво въображение.

    Държавата изобщо не реагира, дори напротив - с всички средства започна да защитава вагабонтите. Изненадите ми все повече нарастваха, когато един ден ме извика самият министър и много сериозно обясни:

   „Слушай, имам информация, че мътиш водата на господин Х. Това трябва да престане."

   „Но как така - подскочих аз като ощипан - нали точно вие ми наредихте да намеря начин да изоблича и арестувам мафиотите. Ето - начинът е намерен. Става въпрос за гигантска измама на потребителя и цялата мафия е забъркана в кашата начело с господин Х."

   Министърът ме гледаше с тъжна усмивка.

  „Драги приятелю, ти си се престарал. Не бива да се стига чак до господин Х. Той е наш човек и разобличаването му е против интересите на държавата."

  „Значи интересите на държавата се покриват с интересите на мафията. Ами обяснете тези неща на Европейския съюз и няма защо да се лъжем! - продължавах да негодувам аз. - И в такъв случай не е било необходимо да ми възлагате подобна задача."

   „Виж сега - нервничеше министърът - има една граница на допустимото, която не бива да се прескача. Помисли още по този въпрос..."

Излязох като втресен и хукнах към офиса. Дори не обърнах внимание на  Муржо, който припкаше по мен с подвита опашка, скимтеше, дърпаше ме за крачолите и ми обясняваше нещо на санскрит. Нямах време да се занимавам с него; сритах го и продължих нататък като луд. Имах намерение да размажа окончателно мафията. Чак когато пристигнах, разбрах, че с право се е притеснявал за мене. В офиса ме очакваха онези двамата тулупи. В първия момент откровено помислих, че веднага ще извадят пищовите и ще започнат да стрелят, дори посегнах към вътрешния джоб, но нищо подобно не се случи. Те изобщо не помръднаха.

   „Шефът те чака."

  Това пък какво означава? Започнах да се чеша по врата.

  „За какво ме чака?"

  „Ела и ще видиш!"

  Веднага ми се изясни, че нямат намерение да ме стрелят; ако мислеха да го правят, вече щяха да са го направили. Чудех се за какво се отнася и накрая любопитството надделя.

  „Да вървим!"

  Джипът чакаше в другата пресечка и веднага тръгнахме. По пътя си помислих какво ли не, разбира се - нищо розово, но явно ми беше тръгнало на изненади. Босът ме посрещна с очарователна усмивка. Те това направо ме побърка. Очаквах да се развика, да се затръшка, да ме хока и укорява за номера, който си мислех, че съм им погодил, но нищо подобно не се случи. Шефът беше безкрайно внимателен.

В действителност, ситуацията в офиса си беше същата като преди. Изобилие, класа и разкош. Кафета, лъскава стъклария, бижута. Бледа светлина и музика. Наоколо се разхождат усмивки от прекрасни дългобедрести секретарки.

  „Много съм доволен от твоето съдействие - обясни шефът - и възнамерявам да се издължа. Ето и останалата част от хонорара."

  При тези смайващи изявления, той извади от сейфа дебела пачка евро и ми я поднесе.

  Нещо ме присви под лъжичката.

  „Не съм склонен да я взема - възразих аз - дори мисля да ви върна предишната."

  „Но защо? - вдигна вежди в безкрайно недоумение шефът. - Ние желаем нашето сътрудничество да продължи."                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                         

  „Вижте какво, този продукт, който рекламирате и предлагате на пазара е абсолютна помия и няма нищо общо с предписаните качества."- обясних аз с необходимата строгост на закона.

  „Но нали ти сам ни предложи формулата? Ние не сме променяли нищо."

  „Всичко беше инсценировка. Капан за дребни риби, но се хванаха и по-едри. Нима не сте разбрали?"

  „Разбрах, естествено. Но какво значение има това, когато резултатът е положителен?"

  „И аз - самият - съм натоварен..."

  „Знам с какво си натоварен. Ти - самият - си ченге."

  Направо се облещих. Мислех да му съобщя това когато трябва, но той ме изпревари. И явно през цялото време е бил наясно по въпроса. Тогава защо?..."

  „Тогава защо?"

  „Как защо, нима не ти е ясно колко полезно за един бизнесмен може да бъде сътрудничеството с представители на властта?"

  „Но аз не съм имал намерение да ви сътруднича."

  „И това знам. Но намеренията не са важни; важни са резултатите. А те са повече от добри за нас..."

 „Не разбирам..."

 „Много просто. Опитваше се да ни подхлъзнеш, а всъщност ни сътрудничеше.  

Освен това след твоята прословута антиреклама продажбите се вдигнаха двойно. Очакваме още подобни антиреклами. Странно нали?"

  „ Нямам представа как е станало това? Тези хора нормални ли са или идиоти?!" - реагирах аз максимално вбесен.

  „Имаш предвид потребителите ли? О, ти явно не си добър психолог и не ти е ясна психологията на тълпата. Потребителят винаги е бил максимално инфантилен. Трябва само да ти е ясно как да го обработиш."

   „Но тази формула е пълна порнография..."

   „Разбира се, че е пълна порнография. Но това изобщо не е съществено; същественото е друго и ти го знаеш..."

  „Какво значи това - че боклукът, който извадихте на пазара е същият, който аз ви подхвърлих?.." - продължавах да недоумявам аз.

  „Естествено, че е същият, но какво значение може да има това. Възможно е да бъде и друго, и трето; все едно какво ще бъде. Важно е потребителят да бъде подготвен да плати за него."

  „Но тогава вие просто сте лъгали потребителите..."

  „Само се съобразявахме с един твой принцип: Значи, не е важно какъв е ефектът от употребата на конкретен продукт; важното е клиентът да си мисли, че има ефект."

  „Подобен принцип е достатъчно циничен, за да бъде използван."

  „Така е. И все пак ти отново забравяш, че точно това е твоят принцип..."

  „Не съм го мислил сериозно. И за какво, всъщност, съм ви бил нужен, та да ме включвате в плановете си?"

  „Как за какво? Много е изгодно. Нима не ти е известно какво ходене по мъките в България е издействането на подобен документ - разрешително за сериозен бизнес, особено във фармацевтичния бранш. Трябва да приготвиш безброй молби, жалби, декларации, заявления, удостоверения, да напълниш безброй гуши, да си скъсаш нервите от ядове и накрая я успееш, я - не, а ти се справи за нула време само с една фалшива заповед, едно заявление, подписано с левия крак, бутилка уиски и кутия бонбони. Остава за нас по-лесната част - рекламата, а ние я владеем добре. И след всичко това как няма да ти бъдем благодарни!"

  „Значи в края на краищата прецаканият съм аз."

  „Абсолютно не е така. Други са прецаканите и ти много добре го знаеш.  Та нали все пак си получи хонорара?.."

  „Беше ми разпоредено и бях ангажиран със задачата да ви вкарам в капан - направо изтърсих аз - безкрайно омерзен от ситуацията - и след като клъвнете, да представя заповед и да ви арестувам по обвинение в измама на потребителя. Което, всъщност, възнамерявам да направя."

  „Драги приятелю - разсмя се сърдечно босът и шкембето му се разлюля в безкрайно самодоволство -  не ти препоръчам подобна инициатива. Потребителят е доволен и всичко е окей. Много по-вероятно е ти сам да се окажеш арестуван с тежко обвинение."

р