- Но как е възможно да си толкова безчувствена? – попита я с нескрита тъга Георги. – Аз ти казах, че те харесвам, а ти ми казваш, че ти е все тая…
- Георги, ще ти кажа само, че хората не винаги са това, което изглеждат.
- Нищо не разбирам.
- Някой ден може би ще ме разбереш…
- Поне ми кажи защо си такава.
- Знаеш ли? Някога и аз бях като теб. Наивница, която си мислеше, че щом тя обича, непременно ще и отвърнат със същото. Но с времето научих, че животът е жесток, скъпи Георги. Хората не са това, на което се правят. Добре ще бъде и ти да го знаеш. – отвърна му съвсем безчувствено Анна докато допушваше цигарата си.
- Довиждане, Анна. Обади ми се в случай, че някога се научиш да обичаш отново.
Тя се засмя цинично, след което си тръгна.
Когато се прибра най-добрата и приятелка веднага я подложи на кръстосан разпит.
- Как мина третата ви среща?
- Отрязах го.
- Георги пък защо? Изглеждаше ми стабилен и интелигентен. ...