Ирония… Да си направя справка в тълковния речник. Няма смисъл, след като отдавна не зная значението на тази дума. Дори сега да го науча, не би ми било от полза, защото грешката е много, много стара, а раната е почти заздравяла.

Иронията е нещо, което… нещо, което пренебрегнах навремето. А дали пък не бях жертва на иронията на  съдбата? Дали тя не ме взе на прицел именно защото си играех с определението за Ирония, без да го схващам? Тези въпроси си задавам сега. А когато е трябвало да мисля, съм се правела на умна вероятно, разнищвайки други понятия.

Маските, които аз и той свалихме… Сложени отново на лицата ни, изглеждат променени. Иронично е, сякаш други хора ги надянаха! Тези хора се опитват да живеят така, както са живели преди иронията на съдбата. Преди да кажа на своята ирония : „Не си ми нужна!” Това бяха просто думи на вътрешния глас. Но думи, чиято тежест не понесе на крехките плещи.

Театърът се състои в думи. Силни и проникващи. Но всеки актьор разбира значението на своите реплики. Аз започнах своята трагедия с нагласата за нещо забавно. Не си прочетох сценария. Карах наизуст. Мислех си, че е елементарно и дори да направя грешка, ще оправя нещата.

Времето за грешката настъпи. Ала не съм сигурна и до ден днешен моя ли беше вината. И дори да виня съдбата за солената шега, която си направи с мен, понятието Ирония е залостено в мен.

Иронията е… това, от което ме отучи. Иронията е предател за сърцето ми, защото позволи на емоциите да нахлуят вътре.

Но преди всичко Иронията е причината да те познавам от всички страни. Тя може да ме смъкваше до дъното, но в момента чувствам, че мога да я управлявам.

Ирония… потърсете си тази дума в речниците!!!