Глава 1 - Аз преследвам само сънища, не хора

Нощта изглеждаше красива.Този мрак, но обикновените хора няма да го разберат. Аз съм Давина и пияна вървя по улицата. Трябваше ми свеж въздух.
- Хей, как си малката. - казаха някакви идиоти пред мен
Само това ми липсваше.
Ъхг
- Разкарайте се. - блъснах ги, а те приближиха.
Можех да видя само долните им физиономии тип "перверзник" .
Досега нощта ми харесваше, ето това бе единственото гадно нещо.
Отстъпих леко назад и се спънах в камъче. Паднах на земята и стоях в седнало положение. Сложих двете си ръце пред тялото и лицето си в отбранилтелна позиция.
Чух шум пред себе си. Свалих бавно ръцете си и отворих леко стиснатите си здраво очи.
А?!
Някакъв тип ги беше повалил на земята. 
- Какво? Наби ги, за да може ти да се занимаваш с мен?
- Исках да ти помогна.
Подаде ми ръка за да стана, но я отблъснах. Подпрях ръцете си на земята и се изправих.
Когато станах леко се замаях и той ме хвана в ръцете си. 
(От гледната точка на Енджъл) 
- Къде живееш? - размърдах лицето и 
Тя припадна. Но, не мога да отрека.Тя е красива..
Сложих я да легне на задната седалка в колата ми и тръгнах към моят дом. Спрях колата пред къщата ми. Погледнах назад, за да видя дали е будна но не бе. Слязох от колата и отворих задната врата. Взех я в ръцете си и я сложих да си поспи в леглото ми. Когато я оставих и се запътих към вратата, но тя хвана ръката ми. Останах и легнах на леглото до нея. Гледах я спокойно как спи, не след дълго и аз заспах.
На сутринта.
(От гледната точка на Давина)
Събудих се сутринта от слънчевите лъчи влизащи през прозореца.Имах по силен махмурлук отколкото очаквах. 
Чакай малко,къде съм?!
Веднага скочих от леглото и тихо излязох от стаята. Къщата не бе много голяма затова не ми отне много да огледам наоколо. 
- Събуди се. - каза той с усмивка
- Ти ме спаси,нали? - казах несигурна в думите си, когато спомени от снощи ме връхлетяха
- Добре ли спа?
- Може да се каже... Ам'... ние... дали... сещаш се?
Той се усмихна, сякаш самодоволно?!
- Ей!
———
- Добре де..Нищо не правихме, спокойно. 
Ударих го леко по рамото и двамата се разсмяхме.
- Направих нещо за хапване,но знам че имаш махмурлук затова направих и кафе. - подаде ми чашата 
- Благодаря ти
- След кафето трябва да хапнеш.
- Нямах предвид само кафето,а всичко. 
- Добре аз не искам да се натрапвам повече,затова..
- Не, може да останеш ако искаш.
- Не ме разбирай погрешно, но това е малко... - той пак ме прекъсна
- Не е вярно.
- Какво?
- Ти не се чувстваш странно, нито пък аз. Е, да не се познаваме но...
(От гледната точка наЕнджъл)
Тя ме прекъсна.
- Виж аз преследвам само сънища, не хора.
- Очарователна си. - направих и изненадващ комплимент
Тя изглеждаше красива, дори след сън.
- Ако искаш да си разменим номерата или поне да те закарам?
- Аз ще вървя. - каза тя и си тръгна
Е..поне знае къде живея и това е нещо. 
–
(От гледната точка на Давина) 
Излязох от къщата му. Живее на хубава улица бе доста спокойно.
Запътих се към вкъщи, добре че имах кафе. Имах чувството, че пътя е хиляда мили..
Най-накрая стигнах дома си, сега като се замисля не бе толкова далече.Влязох вътре и веднага хвърлих обувките си на пода до в вратата.Хвърлих дрехите си на пода в банята си и влязох под душа. Хладката вода ме успокои. А, кой беше онзи, дори името му не знам... но, защо си мисля за него под душа?! Взех кърпите на стола и покрих тялото и косата си. Видях бутилка на нощното ми шкафче, взех я и изпих половината вино... До тук беше с кафеното ми изтрезняване... Засмях се леко... Поне все още можех да стоя на краката си и се спрях.Махнах хавлията от косата си, сресах я и я изсуших. Отидох до шкафа с дрехи и взех скъсани черни дънки, късите ми ботушки, бялата ми любима тениска и с кафявото ми любимо горнище. Проснах ги на леглото и се преоблякох. Изпих и останалата част от виното. Взех си телефона, слушалките и ключа. Излезнах от нас и се запътих към училище. Пътят към училището ми бе скучен както всеки ден. Влязох в стаята и седнах на последният чин. Музиката бе силна в слушалкште ми и аз вече бях малко пияна.Сложих ръцете си пред себе си на чина, понечих главата си върху ръцете и затворих очи.
—
(от гледната точка на Енджъл) 
Пуснах я да си тръгне.
Седнах на стол в кухнята и опитах да хапнах.Бях гладен и сега не знам защо апетита ми се загуби. Отидох в стаята си.Сресах си косата и се запътих към гардероба. Взех черна тениска,кецове и сини дънки. Преоблякох се и излязох от нас. Днес бе първият ден в новото ми училището. 
Паркирах колата си по близо до входа.
- Къде е 8 стая?
- По коридора на вторият етаж в дясно.
Качих се на вторият етаж и отворих вратата.
- Влизай. - каза госпожата
Какво училище даже не ме представи на класа.
Огледах стаята за да избера къде да седна,тогава видях някакво момиче да спи на чина си. Приближих се и седнах до нея.
Подпрях главата на ръката си и с пръстче докоснах леко нослето ѝ, тя се размърда. 
- Хей.- усмихнах и се
(от гледната точка на Давина)
Изправих се и се протегнах... това бе той.
- Светът е малък а.... 
- Ти си нов в града нали?
- Да.Преди няколко дни се преместих.
- Радвам се че сме в един клас. 
Усмивка се появи на лицето ми..но не каква да е а истинска.
- Искаш ли днес да се измъкнем от часовете?
- Първи ден и вече искаш да бягаш.Лошо момче ли си ?! - и двамата се засмяхме
- Е, какво пък. Да вървим. 
Измъкнахме се от часа.
- А, ти защо пиеш толкова? Ако не е тайна, разбира се. - пита ме лежерно той 
- Дълга история.
- Разбирам…
Какво! 
— 
- Какво?
(от гледната точка на Енджъл)
- Просто човек казва “ дълга история ” когато не му се говори и те разбирам... Ти дори не знаеш името ми.
- Тогава ми го кажи.
- Енджъл.
- Давина.
- Какво правиш по цял ден ,когато не пиеш. - пошегувах се
- Ами има няколко неща които обичам да правя. Слушам музика или пиша.
- Сетих се. Ела у дома. Ще гледаме нещо и ще поръчам пица с кола?
- Само ако обещаеш да не пиеш.
- Имаме сделка. - пошегува се тя
- Къде живееш? 
- Не,далеч от теб.
(от гледната точка на Давина)
Запътихме се към моят дом и си говорехме през целият път. Наистина си страхотен човек.
-Ти си първият човек тук който искаше и ми обърна някакво внимание. 
- Сигурно защото съм нов и не съм от тук. - пошегува се той
- Всъщност не разбирам. Ти си страхотно момиче, защо някой ще иска да стои на страна от теб. - направи ми комплимент
- Стига де… - измрънках 
- Сериозен съм! Кажи ми какво не ти е наред?! 
- Незнам..това е просто... с това каквато съм.. рано или късно всичко се прецаква и затова спрях да опитвам... затова преследвам само сънища. 
- Но, се появих аз. Ти не си ме търсила. 
- Но се радвам, че дойде…
–
(от гледнатя точка на Енджъл)
- Ето това е домът ми. Влизай. - каза ми тя и отключи вратата
- Съжалявам ,малко я разхвърляно.Днес като се прибрах нямах време да почистя.
- Не е нужно да се извиняваш.- успокоих я
Тя отиде в кухнята и поръча пица.
- Кола или енергийна напитка? - подпря телефона в вратлето си и ме пита
- Кола. Любимо ми е.
- На мен също. - и двамата се усмихнахме
- И две е коли... Добре.
- Ще са тук до 15 минути. 
- Тук е хубаво. - огледах се 
- Какво да гледаме. - тя седна на дивана и се загледа в лаптопа си
- Първо искам да видя нещо, което си писала.
(от гледната точка на Давина)
-Нопе.
- О, хайде де... стана ми интересно. Да не те е срам?
- Разбира се, че не . - излъгах и пуснах лаптопа
След което му подадох лаптопа и той започна да разглежда и чете.