Искаме или не – случва се...
Преди време имах доста свободно време, бях необвързана, волна птичка; ходех на курсове и ми беше забавно, особено след като на един такъв курс се запознах с две момичета – Мира и Рени*, с които си допаднахме. Всеки път след часовете ходехме някъде и се забавлявахме... по женски. Мира мацка имаше гадже, с което бяха от няколко години, но нещо все не беше наред. Беше ми приятелка и исках да съм на нейна страна, подкрепях я, но донякъде не споделях действията й спрямо него; а неговите - по никакъв начин. Той беше от онези мъже, които не бих искала да срещна, а още по-малко да допусна в живота си. Но животът си беше неин и тя решаваше. Ние само слушахме... Между тях имаше нещо странно – всеки казва, че в една връзка трябва да има обич, уважение... При тях имаше любов, страст, но не се уважаваха. Толкова често обсъждахме тези неща, че не можех да се замисля над това. Но после започнах да си задавам въпроси и се опитвах да си отговоря: възможно ли е да има връзка при това положение? Нещо еднократно – да: страст, привличане, без уважение, без ангажименти, но връзка?... И все пак беше връзка! ! Впоследствие се оказа „сапунен мехур”, но Мира страда толкова много, вярвайки, че това беше „нейният мъж”. Но явно е трябвало да мине през това, за да намери истинския...
По това време ние с Рени бяхме сами. Мечтаехме за някой, с когото да споделяме живота си. Някой, при когото ще се сгушим вечер... А какво имахме? – Мимолетни преживявания, които ни изпълваха с малко тъга... че са мимолетни. Питахме се какво ни е, че сме сами? Имахме обожатели, имаше мъже, от чиито обаждания ни падаха батериите на телефоните, идваха на женските ни събирания, за да са с нас /в този случаи вече не бяха женски/. Някои се правеха на романтични и подаряваха цветя, плюшени играчки, но... Все имаше едно "но"! Нямаше я тръпката. Онази сразяващата, която ни отнася и сразява... Огънят, който изпепелява само при мисълта за него... Искахме не просто някой, само да не сме сами, а искахме НЕГО! Забавлявахме се, но вечер си лягахме сами! А Мира искаше нещо различно – искаше ухажори, закачливи смс-и. Искаше нашия живот! А ние - истинска любов! Тя не можеше да направи стъпката..., а ние нямаше към кого! Чудехме се какво ни е?! Образовани, добре изглеждащи, добри събеседници... но сами. И, разбира се, стигнахме до естественото заключение, до което стигат всички свестни жени, без партньор: „НЯМА МЪЖЕ!!!”...
Мина време. Мира и Той се разделиха. Тя беше сама известно време; но мъката, която я беше обзела, не й позволи да живее подобен на нашия живот; затвори се в себе си, в дома си, плака и плака... И спря, когато срещна мъжа, с който вече са семейство. Надявам се, щастливо... И докато Мира лееше реки от сълзи, Рени се запозна със страхотно момче; сега живеят заедно и избират дата... А аз... И аз срещнах мъжа на живота си...
Всички получихме това, което искахме... И заживяхме щастливо... Надявам се - докато... Надявам се - завинаги :)!...
_______________________
* имената са измислени
© Мария Петрова-Йордано Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Съдбата ни прави подаръци, важното е да разберем, че са такива. хареса ми много написаното. Фен съм на твоя стил на писане! Поздрав!
-
Петър, ами уж всички намерихме това, което търсим - поне засега. Но човек винаги трябва да търси - не говоря само за любов; да търсим себе си, призванието си и т.н. Поздрави!
Нели, силата на положителното мислене е ... изпитана. И действа. Поздрави!
Светлана, хубаво е, че понякога се случва това, което искаме. Е, понякога - не. Може би за баланс. Поздрави!
Миа, и аз обичам щастливия край. Вярно, че това не е съвсем края. Защото след "заживяхме щастливо" има още много. Но се надяваме. И хубавото е, че и истинските истории могат да звучат така - щастливо. Поздрави!
Благодаря, че прочетохте и споделихте! -
Поздравявам те! Искаме или не...случва се когато се научим да разбираме, уважаваме и обичаме изборите си-в себе си и в другите, в едно с последствията от тях разбира се
-
Есето ти ,Мария, ме връща за кой ли път към теорията за позитивизма и позитивното мислене.Всеки иска нещо от живота си, нещо хубаво. Мечтае. Работата обаче е не просто да си мечтаеш ей така, да бъдеш щастлива и всичко да ти е наред. Мислиш, мечтаеш за неща, които са реални и конкретни. Насочвашщ съзнанието си позитивно в определена посока. Добре е все пак тези желания, тези позитивни мисли да са изпълними в рамките на нашия кратък живот. Ето героините на Мария. Търсят мъже, но не просто мъже, не умни, не красиви, не богати. Търсят такива хора , с които да се обичат и уважават... Настроено , по този начин,съзнанието съвсем целенасочено селектира, случките и събитията в живота на един човек. Това става- да,а това - не. Звучи ли вече като фантастика?? Мисля , че все още не...Осъзнали сме на първо четене определено желание. Поискали сме то да се случи. Необходимо е и още нещо. Каквото и да правим , както и да постъпваме трябва да бъдем в хармония със себе си. Трябва да обичаме това което сме . Т.е. самооценката ни е много важна. Моралът обаче, също. Част от хармоничните взаимоотношения със самите нас се базират на чистата ни съвест.Така в края на краищата се получава следното:Съвсем осъзнато и избирателно търсим , нещо конкретно. нещо което сме убедени, че е най- доброто за нас... Търсим го обаче и чрез несъзнаваното.Отсяваме нелогичното и неприятното, и се насочваме само към най- доброто. Тъй като съзнанието и несъзнаваното са целеустремено обсебени от идеята за поставената цел и работят за нея, позитивизмът, с който гледаме на света се излъчва и от нас. Изглеждаме одухотворени. Вътрешната хармония, спокойствието, крсивите мисли струят ..и от външния ни вид - организмът отделя определени хормони( като ендорфина напр.- хормонът на щастието).Така всъщност няма начин как да не бъдем забелязани от хора, настроени по същия начин.. Отново ФАНТЪАСТИКА!! Не !! Реалност .. И то истинска !! Някак си се получава така, че в крайна сметка постигаме набелязаната цел... Искаме - случва се...
-
Да, Мария, има ги такива връзки!Дори и от двете страни да има любов и страст! Тогава сигурно, обичаш физически , но не харесваш света на другия, начина му на мислене...т.е. обичам само секса с теб!А може и друго - разлики в интелекта,характерите,единия вирва носа....непълна картинка!.....
Поздрави Мария!!!Дано си намерила това което търсиш!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
