31 дек. 2011 г., 12:19

Истината

1.1K 0 1
1 мин за четене

Всъщност, въобще не съм сигурна, че пиша на правилното място, в правилния сайт, но понеже от всички български сайтове, които съм разглеждала досега, този тук ми се струва достатъчно сериозен за нещата, които иначе ми е трудно да споделям, реших да се пробвам и аз, с риск администраторите да ме изхвърлят директно от сайта, или пък редакторите въобще да не публикуват това... Риск, който обаче си струва да приема, поради причината, че АКО пък случайно одобрят това и го публикуват, най-после ще съм открила сродни души, с които мога да споделям всичко, без да се притеснявам, че ще ме вземат за някоя смахната шизофреничка, която от ден на ден все по-зле става... ;)) И тези сродни души ще знам, че са тук, в този сайт, и винаги ще ме очаква някой, с когото да споделя това, което е в душата ми, и терзае, или радва до безкрайност съзнанието ми... :) Т. е. - този сайт или ще ме изхвърли на момента, или ще ме приеме за свой най-добър приятел... :) Аз, разбира се, се надявам на второто... И така: Темата днес е: ИСТИНАТА - Приятел, или Враг...?                                   

 

 

 

           П. С. - Очаквам и ще отговарям само на ДОСТОЙНИ за мен въпроси и мнения по моята тема!!! :) ;))

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • и какво очаквате тук? дискусия? това не е форум, а сайт за лично творчество. ако имате такова - споделете го, но не бъркайте сайта с форум или с, не дай боже, кабинет на психолог.

Выбор редактора

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...