Роклята си от илюзии съшита късам аз на хиляди парчета.
Косите и мислите свои разплитам и давам на вятъра.
Обувките си с цвят на задръжки захвърлям.
И ето ме само по мечти на брега да морето, чакам дъждът да завали и да измие лицемерния грим от фалшивото ми лице.
За да бъда пак каквато бях.
За да бъда истинска.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Марти Петрова Стефанова Все права защищены
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
perperikon
Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
written-springs
Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...
Мильо
Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
