Старицата (втора част)
Това, че бе забелязала моето внимание, ме стресна и притесни. Как, по дяволите, ме разкри? Това си бе един малък провал, поредния за деня.
Когато старицата ме погледная се усмихна леко.
- Добре, може би не точни като теб. Може би ти си добро момиче... - явно бе отдала гримасата ми на това, че ме бе сравнила със себе си - Дая ти сигурно си добро момиче, но аз не бях. Аз бях истинска кучка.
Точно тези думи не очаквах да излязат от устата на старицата. Усмивката ù
се увеличи още повече.
- Не ме гледай така, дете! Не влагай в думите ми погрешно значение! Нямам в предвид смисъла, който влагаш в тази дума. Тук става въпрос за отношенията ми с хората около мен. Но, за да разбереш думите ми трябва да започна от начало... - замълча за миг - Макар че, като се замисля бях образец на тази дума, във всички нейни значения.
Отново не можах да повярвам на ушите си. Тя как се нарече току що?! Вече бях напълно убедена, че нещо не ù наред. Исках да стана от тази пейка и да си тръгн ...