10 сент. 2021 г., 02:59

Истории зад завесата 

  Проза » Другие
503 9 3
4 мин за четене

     С шахматната игра се запознах на доста ранна възраст. Но решаващ тласък за разбирането й ми дадоха партиите на руснака Александър Алехин, който постига фантастична победа с 6:3 в Буенос Айрес през 1927г. над непобедимия дотогава кубинец Хосе Раул Капабланка и Граупера, ставайки четвъртият световен първенец по шахмат. Малцина са които знаят, че болшевиките осъждат 18 годишният Алехин на смърт и той бива спасен със специален указ от първия премиер на Украйна - българинът Кръстьо Раковски, който бил страстен почитател на неговия шахматен талант. По тази причина Алехин емигрира във Франция и става единственият френски световен шампион по шах. Самият Раковски впоследствие е убит по заповед на Сталин по чисто политически причини.

 

      Анализирайки партиите на Алехин, аз бързо напреднах в играта и се научих да играя блинд на няколко дъски едновременно. От момента, в който вникнах в тънкостите на шаха не срещнах някой способен да ме победи. Бях постигнал нивото на Играча от новелата на Стефан Цвайг "Играчът на шах". Бързо откривах грешките на големите: Тал, Петросян, Спаски, Фишер, Корчной, Карпов и Каспаров. Опровергавах ги с филигранни анализи. С един такъв анализ опровергах победата на Каспаров над Корчной в 6-тата партия на мача им в Лондон през 1983г.. Доказах, че по фантастичен етюден начин Корчной е спасявал половинката. Това беше съдбовният момент в мача, защото до този момент Корчной водеше с 1:0 и при реми запазваше преднината си в първата половина от мача. Предоставих този анализ на гросмайстора по шахматна композиция Петко Петков /човек, когото дълбоко уважавах/. Той по това време работеше за в.Спорт и за списание Шахматна мисъл. Очаквах да публиква незабавно анализа ми във в.Спорт, заради актуалността му, но Петков се измъкна с финт, казвайки, че след три месеца ще освещава подробно мача в Шахматна мисъл и е за предпочитане да се изчака този момент. Доверих му се изцяло. Той обеща да запознае с анализа ми  гросмайстор Пъдевски, за да си каже и той мнението. Най-накрая анализът ми наистина бе публикуван в списанието, но от името на Пъдевски. Той започваше с думите:

 

"Тази фантастична възможност бе пропусната от световния шахматен печат".

 

За мое щастие бях премълчал финалния ход в анализа си, който беше много труден за откриване. Смятах да го дам в последния момент, за да се застраховам в случай на кражба. Пъдевски, който изобщо не подозираше за този ход цитираше всички ходове от анализа ми преди него и завършваше с констатацията, че Каспаров е трябвало да спечели и в този случай. Но точно този труднооткриваем ход променяше кардинално оценката на позицията и доказваше, че Корчной е постигал реми. След случилото се уважението ми към Петков и Пъдевски рухна изцяло. Години по-късно, след 10 ноември 1989г., се засякохме с Петко Петков на спирката на Окръжна болница /сега Света Ана/. Направих се, че не го виждам, но той ме спря. Извини ми се и каза, че тогава е можело да бъде уволнен, защото Корчной е дисидент. Затова не пуснал анализа ми във в.Спорт. За кражбата на Пъдевски и дума не обели. Предложи ми да му занеса каквото поискам, за да го публикува /по това време той беше вече главен редактор на списание Шахматна мисъл/. Учтиво му отказах и пътищата ни завинаги се разделиха. А ето го и този паметен анализ. След 42-я ход на черните /Каспаров/ партията бе отложена за доиграване в следната позиция на шахматната дъска:

 

Бели: Це2, Та1, Та5, пешки: д3, д4, г4, х4

 

Черни: Це6, Тц3, Оф4, пешки: а3, б4, ф7, г7.

 

 

При доиграването Корчной правилно избра: 1.г5 и Каспаров отговори със задължителното 1...Оц1.

 

И отново Корчной намери единствено вярното продължение: 2.х5!, на което последва незабавното 2...б3.

 

Тук вече нервите на Корной не издържаха и той изигра 3.Т5а3. Това продължение все още съхраняваше възможността за равен изход на партията, но Корчной допусна груба грешка на 63-я ход и загуби тази толкова важна половинка.

 

       Анализирайки детайлно позицията, стигнах до извода, че вместо играното от Корчной 3.Т5а3, той е следвало да предпочете труднооткриваемият ход 3.х6!!, след който играта придобива етюден характер. Ето го главният вариант на анализа ми:

 

3...б2! 4.хг баД 5.г8Д

 

И двете страни се обзаведоха с дами и позицията носи крайно двуостър характер. Играта е от вида "Кой кого!". Затова черните са длъжни да влязат във форсиран вариант:

 

5...Тц2 шах 6.Цф3 Тф2 шах  7.Цг3!! (точно този седми ход на белите бях премълчал в анализа си. Той е много труден за откриване. Пъдевски не можа да го открие самостоятелно. Той считаше, че белите са длъжни да вземат черния топ:

 

7.Цф2. Тогава наистина черните печелят форсирано след 7...Дд4 шах) . Сега за черните няма нищо по-добро от

 

продължението:

 

7...Оф4 шах 8.Цф2 Дд4 шах 9.Цг2 Дб2 шах 10.Цф3 Дв7 шах 11.Цф4 Дб4 шах 12.Цф3 Да5 13.г6!! с обезпечено за белите реми.

 

 

 

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не разбирам от шах, но знам за играта на кражба, предателство, принизяването,мижитуркването и т.н. Там също с учиш и " израстваш". " Победата" обаче никога не е бляскава. Такива хора са от ден до пладне и винаги остават зад завесата!
  • Изключителната тиха лудост - шаха.
    Съжалявам, че съм стар да овладея - поне донякъде - играта го...
    А най-развиващият шаха е Остап Бендер - какви идеи само излага.
  • Да,Виктор Корчной не се завърна в СССР и прие да играе от името на Швейцария!
    Като знаем в какво време го направи, той се оказа морален победител. В днешно време Гари Каспаров също е дисидент и доколкото знам е в Ню Йорк.
    И той беше ощетен и низвергнат след мачовете му с Анатолий Карпов.
    Поздравления за позицията, Младен!
Предложения
: ??:??