Сега съм тук. Седя си сам. В малката стая от чувства облян. На лист хартия седя и пиша. Душата си да разкрия, а не просто текста да препиша. Искам малко да разкажа за това, което виждам. Тъмните очила захвърлих, живота вече ненавиждам. На улицата хора, с които даже няма какво да споря, със себе си се боря или просто си говоря. Но как стоят нещата, погледнати през мойте очи, как светлината мрака озари. Отново сам вървя, но накъде не знам. С празен подминавам хора. Чувам техните сърца тихо да говорят. План кроят - как света да спасят, как с мръсотията да се преборят. Вървя нататък - ‘хора’ почват да се бият. Един на друг ножа да забият. Спрях, погледнах ги в очите. Тихичко прошепнах - в ада ще горите!