Feb 5, 2011, 10:50 PM

История дълбоко от 00

  Prose » Others
876 0 0

Сега съм тук. Седя си сам. В малката стая от чувства облян. На лист хартия седя и пиша. Душата си да разкрия, а не просто текста да препиша. Искам малко да разкажа за това, което виждам. Тъмните очила захвърлих, живота вече ненавиждам. На улицата хора, с които даже няма какво да споря, със себе си се боря или просто си говоря. Но как стоят нещата, погледнати през мойте очи, как светлината мрака озари. Отново сам вървя, но накъде не знам. С празен подминавам хора. Чувам техните сърца тихо да говорят. План кроят - как света да спасят, как с мръсотията да се преборят. Вървя нататък - ‘хора’ почват да се бият. Един на друг ножа да забият. Спрях, погледнах ги в очите. Тихичко прошепнах - в ада ще горите!   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ТО Е ТО All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...