5.02.2011 г., 22:50

История дълбоко от 00

882 0 0

Сега съм тук. Седя си сам. В малката стая от чувства облян. На лист хартия седя и пиша. Душата си да разкрия, а не просто текста да препиша. Искам малко да разкажа за това, което виждам. Тъмните очила захвърлих, живота вече ненавиждам. На улицата хора, с които даже няма какво да споря, със себе си се боря или просто си говоря. Но как стоят нещата, погледнати през мойте очи, как светлината мрака озари. Отново сам вървя, но накъде не знам. С празен подминавам хора. Чувам техните сърца тихо да говорят. План кроят - как света да спасят, как с мръсотията да се преборят. Вървя нататък - ‘хора’ почват да се бият. Един на друг ножа да забият. Спрях, погледнах ги в очите. Тихичко прошепнах - в ада ще горите!   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТО Е ТО Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...