5.02.2011 г., 22:50

История дълбоко от 00

879 0 0

Сега съм тук. Седя си сам. В малката стая от чувства облян. На лист хартия седя и пиша. Душата си да разкрия, а не просто текста да препиша. Искам малко да разкажа за това, което виждам. Тъмните очила захвърлих, живота вече ненавиждам. На улицата хора, с които даже няма какво да споря, със себе си се боря или просто си говоря. Но как стоят нещата, погледнати през мойте очи, как светлината мрака озари. Отново сам вървя, но накъде не знам. С празен подминавам хора. Чувам техните сърца тихо да говорят. План кроят - как света да спасят, как с мръсотията да се преборят. Вървя нататък - ‘хора’ почват да се бият. Един на друг ножа да забият. Спрях, погледнах ги в очите. Тихичко прошепнах - в ада ще горите!   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ТО Е ТО Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...