jesse (ГрАфИнЯ ДрАкУлА)
8 14
4 авг. 2007 г., 12:01

История за Любовта 

  Проза
6679 0 3
2 мин за четене

Живяли някога две деца. Момиче и момче - Ани и Митко. Приятели били и то много добри. Един ден Ани почувствала някакво странно чувство, което било изпълнило сърцето и със нежност и топли чувства. Това била Любовта. Тя дошла при нея, за да й покаже едни от най-красивите блага. Ани се била влюбила в Митко, който неотдавна също бил покорен от любовта. И така двамата били заедно, щастливи и влюбени, природата се радвала както никога до сега. Птичките пеели с тях, животинките си играели. Всичко наистина било прекрасно, докато един ден Митко не паднал покосен от смъртна болест. В предсмъртния си час той казал на Ани, която седяла до него, а от очитед и капели горещи сълзи:
- Мила моя, аз умирам, но дори и мъртъв, аз винаги ще нося тази любов в сърцето си - дори то вече да не бие! Няма да те забравя!Обичам те, Ани! - казал с треперещ глас.
- Мили мой, на друг сърцето си не ще да дам. То е твое завинаги. -шепнейки тя през сълзи. Обичам те! - и го целунала с устни по горщи от огън. В този миг Митко издъхнал. Ани заплака, природата, всичко около нея тъжало за загубата му. Тя била съсипана. Имала чувството, че половината и сърце е мъртво. Искало й се и тя да умре, за да бъде с любимия си завинаги, но трябвало да продължи напред! Не минало много време и тя отново възвърнала надеждата си за живот. Решила да продължи напред. В сърцето си обаче още носела спомена за първата любов, за Митко. Както се разхождала, срещнала едно момче. Било ново в квартала и тя решила да се запознаят, защото много и напомняло за нейния любим. За огромно съвпадение се оказало, че момчето се казвало Митко. Дните минавали осеяни със смях, изнизала се година. В една тиха вечер, докато Ани и Митко седяли на една пейка в парка, без да се усетят те долепили устни. Следвала целувка - тъй чиста и невинна. Всичко било тихо, като че ли природата е чакала този миг цяла вечност. Докато се целували, сякаш с остър меч някой пробол Ани в сърцето.
- Ох! - изписка тя и се отдръпна, държейки се за сърцето. В този миг тя осъзна колко силна е всъщност връзката й с покойния любим. Със сълзи на очи тя казала "Сбогом" на своя приятел и поела към вкъщи. Когато се прибрала, тя взела един лист и една химикалка и написала едно прощално писмо до родителите си. След това взела един нож и се запътила към траурния парк. Когато пристигнала, тя отишла на гроба на своя любим. Там тя видяла една мъничка червена роза. Тази роза била поникнала от сълзите, които тя изплакала по своята любов!
- Обичам те, любими! Животът ми без теб не е живот! Идвам при теб, за да бъдем заяедно завинаги! - казала тя с тих гласец. Настъпила непроницаема тишина. Ножът, който седял в ръката й, сега бил забоден право в сърцето й. Тя паднала мъртва. На следващия ден я погребали в гроб до гроба на Митко. Всички много плакали за загубата й. И природата също страдала. Точно в полунощ на пресния гроб поникнала мъничка червена роза, точно като другата. Две червени рози една до друга, две сърца слети във едно, завинаги заедно във вечността!

© ГрАфИнЯ ДрАкУлА Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина е много хубаво!
  • Това е един страхотен разказ просто много се разплаках толкова тъжна история за две деца които искат да бъдат заедно.Но като двама души толкова много се обичат любовта ще пребъде
  • Написано като романтична приказка!
Предложения
: ??:??