"Историята на една снимка" 

                             от Елена Михайлова

Виктор беше доволен от живота си дотук. Притежаваше собствен апартамент, добра работа ( мениджър на верига хотели), кола,  истински приятели и семейство, което го обича.... Въпреки това чувстваше, че нещо му липсва. Чувстваше празнина и знаеше точно защо. Беше напълно готов да срещне момичето за него, момичето, което ще запълни тази празнина. Понякога си я представяше. Косата й, лицето й и дори смеха й. Представяше си как ходят на разходка край морето по залез слънце, как сутрин преди работа закусват.... Всеки път си казваше: "Да, някой ден ще я намеря!" и се връщаше към реалния живот с поредния проблем, който трябва да разреши в хотела.
Дните минаваха неусетно и Виктор беше погълнат от работа, както винаги. 
Един ден в хотела дойдоха две жени. Едната от тях щеше да промени целия свят на Виктор..... Обикновено той не се занимаваше с гостите, но този път пое тази задача, защото колегата му беше болен. "Е , хайде да посрещнем гостенките!" - помисли си той и отвори вратата на асансьора....
- Добре дошли в хотел "Paradise", дами. Аз съм Виктор. - каза той на един дъх.
- Прекрасно място! - отвърна едното момиче.
Другото момиче беше с гръб и затова той не й обърна внимание....Бързаше, колкото се може по-бързо, да си свърши работата. Докато бяха в асансьора, двете момичета не спираха да си говорят за някаква снимка и че трябва да намерят човека от нея. Виктор  неволно  се заслуша и сякаш  нещо го жегна... Нямаше време да мисли сега. Асансьорът спря и той им показа стаята. Това беше първата и единствена среща на Виктор с тайнствените момичета. Следващите няколко дни не се засякоха. Но от колегите чу цялата история - момичетата били сестри. Дошли тук, защото едната искала да намери приятелче от детската градина. Били много близки, но родителите на момчето се преместили в друг град и тя му обещала да го намери, когато пораснат. Имала само една снимка. И ето я сега, тук...след толкова години. Като чу тази история, Виктор не можа да повярва на ушите си....Ама това момче беше той!.... Кръвта му сякаш се качи в главата, сърцето му затуптя сякаш щеше да изскочи...Запази спокойствие пред колегите си. Измъкна се и по най-бързия начин се прибра вкъщи...Изрови старата кутия със снимки от детската градина. Ето я.... снимката, на която е той заедно с най-добрата му приятелка... Беше я забравил, но тя не! Тук беше за него! ...."Не може да бъде!"- измънка Виктор. Взе снимката и с усмивка се излегна на дивана.Постара се няколко дни да не се разкрива кой всъщност е, за да подреди мислите си.
Една вечер, докато наблюдаваше гостите,  видя Ана ( така се казваше тя)  да седи сама до басейна и реши да отиде при нея...."Може пък да иска нещо"... Тръгна по пътеката към басейна.... С приближаването си към нея се чувстваше странно...Изпитваше необяснимо вълнение... Същото онова чувство, което изпита в асансьора онзи ден... Мислите му препускаха...Най-после стигна до нея. 
- Ана .... - каза той ( тя трябваше да разбере за него) 
Ана се стресна...
- Откъде знаете името ми? - попита тя учудено.
Той нямаше сили да ѝ обяснява ( знаеше, че историята е шантава) ...Извади от джоба си снимката и й я подаде...Тя от своя страна държеше нейната снимка... Погледна двете снимки, след това него... Разбра всичко...Без да задава въпроси го прегърна и за миг и двамата усетиха, че сякаш не са се разделяли. Не след дълго станаха двойка, на която всички се възхищаваха....
Това е историята на една снимка - снимка забравена във времето, но в точния момент, Съдбата си изиграва картите така, че да събере две души, писано им още от деца да бъдат заедно.