25 июл. 2006 г., 21:04

Историята на една сълза или поклон пред една майка

2.3K 0 14
1 мин за четене

Една сълза се плъзва по лицето ми...сълза, извикана от спомена за най - прекрасния човек , когото съм познавала.За майка ми. За тази, която ми дари живот, а после ми отдаде и своя, в който имаше толкова малко радост, и толкова много грижи. Още една сълза тръгва по пътя на първата. За онова неповторимо сърце, което беше изпълнено с толкова много обич, че имаше по малко за всеки.За онази ръка, научила безброй деца да пишат буквите. Ръка, галила косите ми с безкрайна нежност, като крило на птица.И за болката, че няма да изпитам тази ласка никога повече.Защото животът е толкова кратък, само един миг. Ако можех да изживея всички тези мигове още един път, за да не сгреша...Може би щях да спестя на майка си много моменти на безпокойство, много неблагодарни думи, много грижи. Бих й дарила време, за да осъществи мечтите си, изоставени заради нас - нейните деца и внуци. За да дарява любов до последния си дъх, без да търси нищо в замяна.
Нямам вълшебна пръчица, за да й върна живота е затова никога няма да мога да й кажа това, което не успях.
Благодаря ти , мамо! За всичко.Понякога се взирам в небето с надеждата да те видя, но не успявам. Но съм сигурна, че ти ме виждаш.И се надявам, че се усмихваш.Защото се опитвам да бъда добър човек, както ме научи ти.
И още една дума - Прости ми!
За безсънните нощи.
За снега в косите ти.
За ръцете, набръчкани от работа.
За очите, помръкнали от грижи.
За това, че не те опазих - от старостта, от болката, от смъртта.
Още една сълза се търкулва по бузата ми. Иска ми се да е последната, защото трябва да намеря сили да продължа живота си без теб. Но знам, че ще има още много сълзи. Защото ще те нося в сърцето си и винаги ще чувствам твоето присъствие - в нежния полъх на вятъра, във вълшебната песен на птиците, в топлината на слънчевия лъч, който гали лицето ми.
Защото майчината обич е вечна. За нея няма разстояния, няма смърт, няма забрава. Като бистър извор, който никога не пресъхва.
Обич, през която се прекланям. И продължавам напред...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!От все сърце!
  • Всички думи са излишни,поклон,невероятно е,страхотно!!!Много хора биха се замислили чрез твойте думи за отношението си със своите майки!!!
  • Едва ли има човек, който да не си разплакала....не мога да спра сълзите си ...ВЕЛИКОЛЕПНА СИ!!!БОЛЕЗНЕНО ПРАВА!!!
  • Трогна ме...ПОКЛОН!
  • Благодаря! За съпричастността ви, за топлината в думите ви и това, че ми позволихте да бъда част от тази прекрасна общност, където всичко е красиво - дори и болката...

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...