Историята на една сълза или поклон пред една майка
Една сълза се плъзва по лицето ми...сълза, извикана от спомена за най - прекрасния човек , когото съм познавала.За майка ми. За тази, която ми дари живот, а после ми отдаде и своя, в който имаше толкова малко радост, и толкова много грижи. Още една сълза тръгва по пътя на първата. За онова неповторимо сърце, което беше изпълнено с толкова много обич, че имаше по малко за всеки.За онази ръка, научила безброй деца да пишат буквите. Ръка, галила косите ми с безкрайна нежност, като крило на птица.И за болката, че няма да изпитам тази ласка никога повече.Защото животът е толкова кратък, само един миг. Ако можех да изживея всички тези мигове още един път, за да не сгреша...Може би щях да спестя на майка си много моменти на безпокойство, много неблагодарни думи, много грижи. Бих й дарила време, за да осъществи мечтите си, изоставени заради нас - нейните деца и внуци. За да дарява любов до последния си дъх, без да търси нищо в замяна.
Нямам вълшебна пръчица, за да й върна живота е затова никога няма да мога да й кажа това, което не успях.
Благодаря ти , мамо! За всичко.Понякога се взирам в небето с надеждата да те видя, но не успявам. Но съм сигурна, че ти ме виждаш.И се надявам, че се усмихваш.Защото се опитвам да бъда добър човек, както ме научи ти.
И още една дума - Прости ми!
За безсънните нощи.
За снега в косите ти.
За ръцете, набръчкани от работа.
За очите, помръкнали от грижи.
За това, че не те опазих - от старостта, от болката, от смъртта.
Още една сълза се търкулва по бузата ми. Иска ми се да е последната, защото трябва да намеря сили да продължа живота си без теб. Но знам, че ще има още много сълзи. Защото ще те нося в сърцето си и винаги ще чувствам твоето присъствие - в нежния полъх на вятъра, във вълшебната песен на птиците, в топлината на слънчевия лъч, който гали лицето ми.
Защото майчината обич е вечна. За нея няма разстояния, няма смърт, няма забрава. Като бистър извор, който никога не пресъхва.
Обич, през която се прекланям. И продължавам напред...
© Даниела All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви!От все сърце!
-
Всички думи са излишни,поклон,невероятно е,страхотно!!!Много хора биха се замислили чрез твойте думи за отношението си със своите майки!!!
-
Едва ли има човек, който да не си разплакала....не мога да спра сълзите си ...ВЕЛИКОЛЕПНА СИ!!!БОЛЕЗНЕНО ПРАВА!!!
-
Трогна ме...ПОКЛОН!
-
Благодаря! За съпричастността ви, за топлината в думите ви и това, че ми позволихте да бъда част от тази прекрасна общност, където всичко е красиво - дори и болката...
-
невероятно! разтърсващо и аз вече плача...
-
Поклон!
-
Прочетох това в деня, в който си го написала. От вълнение не успях да намеря сили да ти пиша. Сега, след като за пореден път прочетох творбата ти, болката, която ми причини тя не е по-малка. Една сълза от моите ти подарявам и когато пожелаеш я използвай. Тя ще плаче с теб и ще знаеш, че в труден момент не си сама. Дано няма трудни моменти в живота ти или поне дано да са по-малко. Поздравления и прегръдки от мен.
...плачещ... -
Невероятно силно!
Поклон! -
Разплака ме...
Поклон... -
Прекрасно откровение!
Нека вечно "живеят" в душите на хората, които ги обичат! -
това не може да се опише. но пък думите ти са страхотни. съпричастен съм на словото ти, от 20 дена и за мен за съжаление това е реалност.....
-
Защото майчината обич е вечна. За нея няма разстояния, няма смърт, няма забрава...
!!! -
Трогна ме! Хубаво си го казала.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
