Не знам каква жега е по жътва, ама и Атинската жега не отстъпва....

              И вместо да се чипкам в морето и да бурбуникам из водата доволен още от сутринта,

спуснах се до Омония да се разпиша, че съм бил там, купувам от часовите вестници и обратно в къщи,..прочитам под смокиновата сянка ''куриозите '' в татковината и после на следобедно море...

От една страна е хубаво да вървиш като отвързано магаре, без някоя да те пита '' Къде така без мене, бе..'' пък лошо е и никой да не се интересува от теб..       

- Бат' Петьо,.. фиууу...- извика и подсвирна някой зад мен - Бат'Петьо... - и ме потупа по рамо

- А, Мишка, .. от къде ме позна в навалицата....

- Е, подушихте,.. ела, ала да те почерпя бира,.. днес платиха и с момчетата поливаме...

Момчета, това е бат'Петьо от махалата, майстор на велосипедите,.. Като деца винаги ни поправяше велосипедите, лепеше гуми, спукани топки,.. на ония години с него правехме велопоходи...

Бат'Петьо, това е Гошо, това Тео, Теодор,.. бивши състуденти, настоящи строители на модерна Гърция,

отломки от храбър  народ, мъченик, както се казва - на един дъх изрецитира той и се засмя...

И то легални строители,.. регистрирахме фирма тук за алуминиева дограма, гипс -картон, боядисване, та даже и фаянс, гранитогрес,.. днес свършихме един обект, платиха  добре,.. а, наздраве и с теб...

Пийнахме, .. а да съм спокоен, имам пари,.. нали и аз за една почерпена бира, после трябва да почерпя три...Зачепахме дежурните теми за работа, за неуредици,.. за стачките им по никое време...

- Ти какво работиш, бати Петьо - започна Тео - Не, че ни трябва толкова де, но имаме нужда събота и неделя периодично от помощник,.. работник по-точно,.. все попадаме на несериозни хора, или уж забравили, или разни битовизми, напият се и се сбият, а ти чакаш работа от тях...

Плащаме по 50 евро на ден работа от 7 до 14 часа, много рядко до 17, но часовете ги плащаме...

Работата не е сложна,.. профили, цимент, пясък,.. или  ни подаваш инструменти на скелето...

Ако се навиеш, ето тук са номерата ни... и подаде картончето

- Е, Тео, ще оплашиш човека бе - намеси се и Гошо - Няма да се плашиш, я виж колко си едър,.. пушиш ли..пиеш ли..

- Не, не пуша, не пия  и не говоря по телефона по време на работа - саморекламирах се ..

Последва дружен смях...

- Чакайте да ви набера от моя телефон, да знаете , че съм аз...

Мислех си, така и така нямам никакъв ангажимент събота и неделя, щом ми предлагат,.. отивам

- Момчета,имам едно условие, отначало да ми показвате,.. и ако не ме харесате

'' Хайде, бат'Петьо,.. на ти парите и да не те виждаме по-вече '', става ли...

Отново  смях на момчетата и звън на бирени чаши...

                 Свикнах бързо с тях,  носих инструменти, строителни материали без да роптая,.. ако нещо се съвещаваха по време на работа, акуратно се разсейвах в подреждане из работилницата или обекта, да им давам акъл ли...

                 Поканиха ме една неделя на гости,.. живееха в Никея,.. три жилища долепени едно в друго, както нашите селски ипийки,  големи врато-прозорци,  с тераси , стъпалце и си на полянката

- Не го знаем какво е било, но го купихме старо и порутено,.. и го стегнахме,.. всеки е с отделен вход, тераска, две стаи, хол, кухня...най -важното ей къде е Атики одос, наблизо е работата на жените в бисквитената фабрика, и училището на децата е на две-три минути ...

Трудно беше но успяхме с общи усилия,.. Не пречим на съседите отсреща, и те не ни пречат,..

даже жените ходят да чистят в наколко апартамента... - заразказва Мишо

Жените им приветливо усмихнати, и те загърбили дипломите си за висше образование и се преквалифицирали на '' бисквитаджийки '', както обичаха да се шегуват.

Децата,.. децата сякаш не бяха българчета, играеха си без врява или писъци наоколо,..

няма гладен съм,.. жаден съм и т.н. скимтене.

- Бати Петьо, момчета, хайде заповядайте, сервирали сме - обяви Таня, жената на Мишо - Деца,

мийте ръцете и на вашата маса, готово е ,.. заповядайте...

Ееех, от кога не бях сядал така,.. все забързан за някъде, .. на крак хапнал, пийнал...

Обичайните наздравици в подобен случай...

- Бати Петьо, то и аз да се обръщам така като другите  - смутено каза Мариела, жената на Гошо - А ти  сам ли си тука,.. няма да питам дали си женен, защото тук всички  били ергени...

- Е, Мари,.. ама и ти, ама нашите не са  - засмя се Невянка, жената на Тео

- А, много ги знаем като какви се представят - продължи Мариела

- Ооо, но знаят какво ги чака после -  и с юмрук потрака брадичката си

Последва общ смях на закачките им....

- Ох не съм женен, Мариела,.. коя ще ме вземе два метра висок и сто кила тежест с 44 размер

на обувките - шеговито отговорих - А да живеем на семейни начала ли,.. да ама ти ядеш  и пиеш по-вече,.. или като спиш хъркаш,.. ако пушиш защо пушиш, ако не пушиш - защо не пушиш

О оо, благодаря ,..

  продължих в шеговит тон .. Започвам да правя яйца на очи,.. но стават бъркани,.. ах, какви хубави яйца съм си изпържил,.. ама ям си ги каквито станат...

- Ей, сладурани, дайте да намерим на бати Петьо някоя кака де, ей така да му се бърка в краката...

- Кой ви се бърка из краката бе, .. ох, че съм далеч от теб, щях да ти кажа аз..- през смях

изрече Мариела - Танче , да го оправиш за краката чули...

- Мдаа, докарвате някоя неделя 4-5 жени по бански,.. дефилират, ние зяпаме и одобряваме

кандидатките, един вид като жури  - подхвърли със смях Тео

- Да бе, много сте хитри, затваряме ви в тъмна стая, само за бати Петьо са, вие си имате нас ,

ясно ли ви е  - с престорен глас каза Таня

- Ааа, за това ли не искате на морето, уж сте уморени,.. а каква била работата, да не заглеждаме другите жени,.. много сте лоши , мноого  - през смях каза Мишката - Видя ли ги бе бат'Пешо, видя ли ги какви са, и ти чакай да те запознаят с тяхна колежка

- Ами, какво стана с онази добруджанката,.. тя е хубавица   - намигна свойски  Гошо - И има

доста големи, така де... и описа въображаем полукръг пред себе си...

- Георге,.. Гошо, ти откъде знаеш за добруджанката, аах тии,.. ще те смачкам , така да знаеш..

добруджанката.... - на свой ред със смях рече жена му..

Настанаха от ония весели мигове, в които всеки говори, никой не слуша...

- Чакайте,.. ами новото момиче, тя е хубавка, приятна, ше говоря с нея - вече сериозно каза Таня

- Я, имате нова колежка,.. свободна ли е  - хитро попита Тео

- Беше свободна,.. вече не е, за бати Петьо е - отсече шеговито Невянка

През смях и закачки не усетих как се заздрачи...

- Госпожи и господа, време е да си тръгвам, утре трябва да сме на работа свежи,.. Благодаря за

гостоприемството.. И  да не ме забравите за новата колежка, моя е...

                  Запознахме се,.. Нуша, Теменужка, и тя весело и приятно момиче, преквалифицирана

инженерка в '' бисквитаджийка '', шегуваше се като всички с дипломите си..

И  както се казва '' Дипломата е къс хартия, струваща ни 4 - 5 от най-хубавите ни години

и 6-7 хиляди нещастни левчета на родителите ни ...''

Блазе му на този , който я има, и два пъти блазе на онзи който я няма...

                  С Теменушка успяхме да се задържим на гребена на вълните на живота до ден днешен

                  Погледът ми попадна на реклама на КОНИКА,пъстро цветно ветрило, също като живота

.....................................край ................