20 авг. 2011 г., 13:14

Из "Дневник" (разкази от типа "тиквени семки"))

963 0 1
2 мин за четене

                                    "Денят, в който реших да действам"    


                                                                               Из "Дневник" -

                                                                               разкази от типа "тиквени семки"
 

         След като бях известно време безработна (почти 25 години), реших да си почина и да намеря някакво занимания за развлечение на менталните си сетива. Уви, манталитета в това населено място беше повече хоризонтално-лежерен, отколкото активен, през този сезон. Море, плаж, риболов, лов (love) и т.н.
    Интерпретацията за каква да е работа в моето съзнание се изразяваше в „динамична до състояние на работохолизъм (на достатъчно задоволителна цена)” и всичко извън това ми се струваше убийствено за състоянието ми – устойчива работна нагласа, готова да бъде ускорена до необозримото бъдеще.

       В моята ранг листа най-важната черта за бъдещата ми фирма бе – структурирана, което само по себе си включва и идеята за добре подреден офис. Всъщност, екипът също е важен, но ако има няколко свободни електрона в него, няма да имам нищо против да се опитам да вляза във вселената им без гравитационни умения и да им вдъхна малко центростремително поведение, разбира се, ако това се окаже първата ми работа.
      Така че в търсене на своята първа самостоятелна и платена работа се захванах с това да мисля… Не, това го минах вече, да действам, да това трябваше - да действам.


Пп: Не за работата са парите, а парите са, за да работя добре. Работната заплата е винаги достатъчна и в пряка зависимост с целеполочената политика към труда и нуждата от всеки. Това са най-голямите заблуди и на работника, и на работодателя в наши дни, и всъщност на всеки, минал през това някога.

 


*  Наскоро ми попадна една книга на Чавдар Ценов - "Другата врата" - литературна торта с невероятно метафорично-продуктивни "черешки". Много колоритен за днес и вчера като език и интровертно образно разгръщане. Чисто от егоистична и ретроспективна цел реших да отнема от времето ви и да ви запозная с някои ненаписани още, но по действителни събития разкази.
    Всъщност Чавдар Ценов спомена тази идея на представянето на книгата си -
идея, която аз ще си позволя да облека с думите: Всичко се пише, преди да е напечатано с букви.

  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Голяма тема, която заслужаваше да се почеше по темето
    Както винаги съгласна съм с теб на 99% 100% ще звучи корумпирано :}

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...