*   *   *

Влезе с бързи крачки в големия склад. Велизар чакаше в дъното с още двама. Пред тях стояха Джудиста и негов приятел. Щом видяха Антон, нещо им подсказа, че сделката, за която бяха дошли, пропада.       Велизар бързо ги накара да седнат на земята. Нямаше съпротива. Бяха дребни риби. Антон спря на две крачки от тях.

- Съблечете се - каза им той.

Не го разбраха и се наложи Велизар и момчетата да им обяснят. Сграбчиха ги и буквално разкъсаха всичко по тях.

Двамата седяха голи на земята пред Антон.

- Кой от вас е Джудиста?

Единият кимна.

Антон погледна към другия. Той се опита да избегне погледа му.

- Усещаш ли какво гадно, коварно нещо е животът? - попита го Антон. - Не ми отговаряй.

Извади енергично пистолета си и го зареди.

- Ще те питам нещо. Само веднъж. После ще те убия.

Каза това и направи знак на своите хора да се дръпнат.

- Какво търсите на моя път?

Двамата голи мъже се спогледаха. Опитаха нервно нещо да кажат, но не се получи.

- Разбирам - каза Антон.

Вдигна оръжието и стреля в единия, приятеля на Джудиста. Пет пъти натисна спусъка. Наоколо всичко се разтресе и потъна в прах.

Антон беше стрелял в краката му. Онзи бе видимо невредим, но съсипан. Залитна и опря ръце назад.

- Махнете го - рече Антон на своите.

Изведоха го от халето. Вътре останаха само Антон, Велизар и Джудиста.

- Чуваш ли ме добре? - попита Антон мъжа под него. - Защото е важно - каза отчетливо и някак натъртено. - Прибираш се тази вечер. Събираш си багажа и се изпаряваш от живота на Стела. По най-бързия и по най-безобидния начин. Чу ли ме?

- Чух.

- Ако нещо се обърка, ще те намеря и ще ритам главата ти много дълго, докато се уморя. А аз не се уморявам лесно. Така че не се прецаквай!

Антон се обърна и тръгна. Велизар го последва.

- Влечуго! - промърмори Антон. - Колко лесно се отказа от такава жена.