- Ко?!
- Какво? - сънено измърмори котакът.
- Ама какво правиш?! - възмути се приятелят му. - Трябваше отдавна да си дошъл, а ти си спиш най-спокойно!
- Хъм - изхъмка Ко То Рак. - Нали срещата беше за пет следобяд?
- Да! - недоволно изръмжа Но Щен Вълк.
- Ам'че сега е четири - усмихна се Ко и се накани да се обърне на другата страна, за да си доспи.
- Хей! - безжалостно го сръчка в ребрата вълкът. - Сега е вече шест! И въобще от къде ти хрумна, че е четири.
- Как така "откъде"?! - прозя се котакът. - Виж часовника, замразил съм времето на четири...
И наистина след по-внимателен оглед вълкът забеляза, че будилникът на приятеля му се намира в тенджера пълна с лед и въобще не отмерва времето.
- Ама как ти хрумна тази нелепа идея?! - възкликна Но Щен Вълк. - Не! По-добре не ми отговаряй...

- Йо - поздрави Черната Пантера Ра нахлувайки в стаята. - Какви ги вършите?!
- Хъм - изсумтя Но Щен Вълк и я изгледа под вежда - тя си бе изтипосала една лента за глава и правеше странни движения на място.
- Хайде - спринтира за миг на място пантерата. - Размърдайте се малко!
- Хъм - изсумтя и Вълк в Сянка.
- Животът е движение - не се кротваше на място Ра.
- Ам'че ние си се движим - небрежно сви рамене Но.
- Тъй ли?! - учуди се тя и най-после се кротна за момент. - И какво?
- Мърдаме си мозъците - ухили й се Сянка и си ступа възглавницата, за да му е по-удобно.
- Аз сега мисля да спя - заяви Но Щен Вълк и също се намести удобно.
- Да хъркам ли вместо теб? - иронично го попита пантерата.
- Няма нужда - небрежно махна с лапа вълкът. - Мисля, че ще се справя и сам...

- Усети ли?
- Какво - не го разбра Вълк в Сянка.
- Заваля - сбърчи нос Но Щен Вълк.
- Да - сви рамене Сянка.
- Хубаво ще се накиснем - измърмори Но.
- Носиш ли шампоан? - попита го приятелят му.
- Не.
- Е, значи наистина ще е накисване, а не баня - махна с опашка Вълк в Сянка.

- Такааа - потри лапи Черната Пантера Ра. - Взехме капан, резервен капан и резервен капан за резервния капан.
- Ъъъ - объркано измуча Уа Шо Ро.
- Знам, че ти е трудно - сръчка го пантерата. - Но не изпускай разговора.
- Защо трябва да е толкова трудно? - измърмори грингърът, докато нарамваше пакетите.
- Защото - сви рамене Ра. - Ако беше лесно, всеки би се справил...
- А ние не сме всеки - небрежно махна с лапа Ко Та Рак.