Вечер е, в кръчмата на Хо е пълно с обичайните и необичайните посетители. Малко по малко всички приключват с яденето и се ориентират основно към консумацията на алкохол. На своята маса Дърт Пън и Кух Че Реп тъкмо привършиха една каничка с вино и изпратиха На Хал Че да им донесе нова от бара с думите:
- И гледай този път да не пиеш от виното преди да си ни го донесъл! - след тази заръка учителят Реп много внимателно проследи пътя на Че до бара и обратно, за това и видя, че малчуганът направи точно това, което му бе заръчано да не прави.
- Аз какво ти казах да не правиш и ти какво направи?! - посрещна го възмутеният премъдър и посегна да го заврати.
- Ти, учителю, ми каза да не пия от виното преди да ви го донеса, но аз си сръбнах от него, защото знаех, че пак нямаше да ми дадете да пия - спокойно обясни На Хал Че, докато избягваше завратването.
- Каквото и да говорим на децата, те винаги правят каквото си искат - философски заключи Дърт Пън, като хвана здраво каничката, преди някой от двамата да е разлял виното.
- Основното задължение на всички деца е да играят, така те опознават света около себе си - обади се Гар Ван, която бе проследила с интерес случката на съседната маса.
- Примерно могат и да слушат възрастните - отвърна й Кух Че Реп, докато си сипваше вино в чашата. - И така да почерпят от техния опит.
- Могат - привидно се съгласи с него Ко Та Рак. - Ама така няма да е много забавно.

-----

- Не съм съгласен! - отсече Но Щен Вълк.
- Виж сега - започна да го увещава Вълк в Сянка и продължи да му шепне нещо в ухото, което Ръмжачът не можа да чуе.
- Това е много важен въпрос - повиши глас Но - И за това няма да отстъпя.
- Не бъди дете - все още тихо каза Сянка. - Защо си такъв инат?!
- Казах ти вече - малко по-спокойно каза Но Щен Вълк. - Това е изключително важно за мен и не мога да отстъпя току така!
- Стига се инати! - започна вече да се нервира Вълк в Сянка. - Какво не ти харесва на моята идея?!
- Не ми допада и толкова! - не отстъпваше Но.
- Оф, добре де, предавам се - отказа се да спори с него Сянка, като махна примирено с лапа.
- За какво беше всичко това? - попита Ръмжачът след минутка.
- Решавахме какъв сладолед да си вземем - отговори му Но Щен Вълк и ухилвайки се продължи - Но аз спечелих спора и ще ядем микс между шоколадов, сметанов, киви и пъпеш с черешка отгоре.
- А ти какъв искаше? - продължи да нищи темата алфа вълкът.
- Смес между шоколадов, сметанов, киви и пъпеш - каза Вълк в Сянка и подбелвайки за момент очи продължи. - Само че исках ягодка отгоре.

-----

Беше им на път и за това се отбиха на гости на Шира, а сега присъстваха на не особено успешните му опити да приспи няколко малчугана с приказки. Казвам "не особено успешни", защото огромният котарак разказваше вече трета приказка, а малките котета го гледаха с ококорени очи и въпреки късния час не показваха никакви признаци на заспиване. От всички присъстващи само Ръмжачът беше със затворени очи, дремейки на пода. Но Щен Вълк пък бе свъсил неодобрително вежди (сигурно любезният читател помни неговото негативно отношение към приказките), а Вълк в Сянка слушаше с интерес, изтегнал се на едно протрито канапе.
Половин час по-късно, след като завърши приказката си, Шира подбра малките палавници, за да ги слага да си лягат, докато те мяукаха възмутено и искаха още приказки. Още десетина минути след това на Но Щен Вълк не му издържаха нервите и се озъби на малчуганите с думите:
- Абе, я марш да си лягате - после добави и вълшебната думичка - Веднага!
- Мрън мрън мрън - замрънкаха в хор котетата, но послушно се запътиха към креватчетата си.
- Защо ги оставяш така да ти се качват на главата?! - сподели недоумението си малко по-късно Но.
- Детството е толкова кратко... - отговори му Шира.
- Ъ?! - в първия момент не разбра Но Щен Вълк, но няколко секунди след това стопли и проточи - Ахааа...
- Свърши ли урокът? - попита в този момент Ръмжачът и смига на Шира.
- Да - отговори му Вълк в Сянка и доволно се протегна на канапето.