Халил ага стъпи върху ствола на стария бряст, отдавна отсечен, за да не препречва мегдана и от тогава лежащ си там като удобно място за дебнене на сеир и почивка.

Огледа събраните насред село гяури. Де пък на бея му хрумна баш сега, в началото на лятото, време тъкмо за работа, да си играе на ново управление…

Агата беше чул вече, че държавата щяла да става европейска… Как чу викаха – демократична, по тертипа, описван в книжкима не можаха ли да си я направят както си знаят. Нищо да не пипат, а да обявят станалото за модерна демокрация2

То така и ще стане, беше уверен той, но като е решил беят да си играе на новости…

Ето – извика го вчера и му нареди. Да провежда избори… Халил ага отначало се опули – туй пък що е? Ако беше нещо за ядене, пиене или… Огледа се, ама никой не беше разбрал мислите му. А пък баш сега не биваше да псува, както обикновено, раята, трябваше да е хитър и мазен… То – работа като за Боко Чауша или дьонмето Шиши, обаче беят нему нареди. И трябваше да е внимателен, че оня ябанджияята  от конака всичко следи…

Огледа събраната селяния. Тия пък какво ти разбират от модерна демокрация?! Ама на – ще им се каже, ще тръгне стадото и ще… Какво там беше? Да, ще гласува, както му наредят…

Абе, тарикати са, знае си ги. Барем половината ще избягат. Кой от страх, кой от нежелание… А трябваше само да пуснат по едно камъче в стомните. Една за човека на Боко, една за оня на Шиши, една за момчето, дето ходи нощем по сокаците и де види отворен прозорец – мишкува, една за стрина Корна Проклетията, една за сестра Лена, игуменката, дето Халил познаваше изцяло от градския бардак, преди да се обяви тя за полусветица…

А и не беше трудно – пускайте камъчета, вярвайте, че вие решавате, пък какво ще се брои… Радвайте се.

Толкова стомни – богат избор.

Ама видя как шарят очите на Делю от Долната махала. Искал бил, донесоха на Халил ага, и той да стане кмет. Да,бе… На бодлива крава…

Беят му обясни – селяните ще гласуват за бейските избраници! И никакви други… Когото и да посочат – все бейски чиляк ще е…

А, за да няма проблеми – камъчетата ще се броят на скрито. От самия Халил ага. А той знае как да брои и в чия полза…

Селяните страхливо се скупчиха, обгрижени от подпиращите ги отзад кърагалари, чиито тояги посочваха ясно правия път…

А Делю успя да се измъкне. Грабна от дома си ямурлука, изтегли от камината скритото шишане, извади притаения под миндера ятаган,  и по сокаците се отправи към планината. Накрай селото срещна Митьо Агнеца с момчето му и Киро Рошавия, наречен така, щото от болест бе останал без коса.

Размениха някоя дума. Митьо отиваше в Беч – градинар да става, там по-живот има. Киро щеше да търси как да се преселва у Америчко, зад водата. И двамата жално погледнаха селото, разбирайки, че повече няма да го видят.

А Делю вярваше, че ще се върне. Ще хайдутува, ще гони тираните, пък ще дочака някой да освободи земята родна. Щото тя родна, ама народ не улучи. Да се намери освободител, пък тогава Делю знае как се избори правят и демократично властва. С шишането за стряскане и шомпола за насочване по пътя на полезната демокрация…