Мечтата на нашите,отивам при тях в Атина,... ами Вилето...

Така свикнахме двамата, как да й кажа,.. хайде свършихме, взимай си закачалките и до тук бяхме.

Ще й кажа довечера, не си играехме на думи '' Обичам те,.. не мога без теб '', напаснахме си

всички добри и лоши пъзели.

- Виле, ти не ме обичаш нали,.. и аз не те обичам - започнах плахо - За това аз заминавам

за Атина,а ти...ти оставаш тук. Никой няма да те притеснява, ще живееш у нас при същите условия,

ама мен няма да ме има. И няма да вкарваш други мъже , ей

Тя седя, седя онемяла, изведнъж се разплака,.. от щастие, че се махам ли.. Я се дръж

по-сериозно бе, бивш конструкторе

Разплака се наистина,.. едри сълзи се стичаха по страните й, подсмърчаше на пресекулки...

Пренесох я в спалнята,.. картинки,.. с дрехите лежим , а тя хлипа на рамото ми.

Милата тя,.. щеше да е отново сама...

                В неделя сутринта всички останаха изненадани от появата ми в Атина.

Кака-снаха, даже отиде до пътната врата да види не е ли отвън сребърната виличка...

Как така всички одобриха действията ми, та чак и аз си повярвах, че съм действал правилно.

Най се радваха децата '' Урааа, ще има да лудуваме с чичо...''ако кака-снаха разреши де.

Цяла седмица скитах по плажовете, вечер пеша из квартала, пращах всеки ден изгледи-картички

на Вилето, е не мога да я забравя толкова скоро...

И какво му е трудното на елементарен гръцки, ами знам азбуката им от геометрията, тъпите

ъгли алфа, бета, гама,.. или тита и таф,.. ами Омикрон,. Чрез децата учих думички, правех прости изречения , всички бяха възхитени от напредъка ми,.. Само каката  се правеше на недоволна '' Я да

те видя сега, ти как ме изпитваше по френски, сега аз ще те изпитвам по гръцки...''

Е, друго си е да живееш със семейството си под един покрив,.. на вечеря всеки ще сподели

как е минал денят, смехории с децата,... и по малка чашка узо.

Намериха ми работа при българи, някаква фирма за превоз-пренос на покъщнина, офис стоки

'' И няма да се правиш на велик, че си бил инженер, че си много як и да налиташ на бой,...

каквото правят другите, това правиш и ти, работят ли -работиш, почиват ли - почиваш и ти..''

бяха заръките на всички домашни...

Мама беше най-притеснена, ще успея ли да се адаптирсам кък новата среда..

Така и правех, гледах другите '' колеги '',.. ако някой се скатаваше, другите веднага скачаха срещу него, тарикатлъкът не минаваше, а и не беше на почит в групичката ни, работехме задружно.

Веднъж от фирмата към която работихме, сложиха малко дребно човече като отговорник, уж бил в Атина от 10-12 години, и знаел езика, а предстояла специфична работа...

Малко, дребно и заядливо човече, но щом е отговорник трябва да се съобразяваме с него,.. той разпределяше кой какво да работи, носихме офис мебели нагоре-надолу по етажите, .. дойде ред

на бюрата и компютрите. Дребното човече рече, че компютър, монитор, принтер трябва да са

върху бюрото и така да се носи и маневрира из залата и по стълбището..

Гърците мърмориха нещо, дребния ръкомахаше и отговаряше..

- Ей, какви хора сте такива бе, капка гръцки да не знаете...К'ви хора Йорго ми изпраща,.. не вдяват въобще - взе да се възмущава човечето - Сега ще му се обадя

Набра някакъв номер по мобилния си

- Да, Йорго,.. да..ама не знаят нищо бе,...к'во да правя,.. ще внимаваме да не разбутаме нещо..

Не издържах, все ми беше тая, дали ще работя с българи или не...

- Виж какво бе мой човек - изправих се срещу него, дребният се стресна, първо не е очаквал съпротива,.. второ бях два пъти по-едър от него, ако го фрасна, само жълтото на гащите му

ще напомня за него - Ти като си дошъл в Гърция, да не би баба ти да те е научила предварително на гръцки,.. нали за това си тук, каквото искат гърците ти да ни го преведеш, или и гръцкия ти е толкова, само с ръкомахане не става, те не са глухонями...

Погледнах към другите, кимаха одобрително с глава

- Така е бе градски, ти си водач, казваш какво да правим - подкрепи ме един

Дребният се шапна...

- Вижте сега, аз разбирам от компютри,.. разкопчавам ги тука, носим бюрото и стола според схемата на новото място , аз ги закачам и готово,.. иначе рискуваме да падне нещо от бюрото,

знаеш ли колко струва един компютър или монитор , не можем го платим после

Оня олекна съвсем, махна с ръка неопределено,.. демек после ти ще си виновен.

Приближи се възрастен господин, гледаше учудено, изглежда и той не знаеше гръцки

- Какво става тук господа, нещо мога ли да помогна - каза той на английски

- Сър, предложиш да преместим бюрата, после станциите,. аз съм специалист и мога да

ди разкача и закача след  преместването им - отговорих на английски аз

- Много разумно,.. ОК, момчета - съгласи се господинът

- Ето, човекът разреши, така да ги пренесем....- скромно казах

Дребосъкът само каза

- Ами вие си знаете работата тогава, ако има проблем обадете ми се...- и изчезна някъде

Още няколко дни работехме там, ''надзирателят'' ни се вясваше и изезне...

Привършвахме вече, когато възрастният господин дойде, оказа се собственикът на тази

компютърна английско-гръцка компания

- Млади господине - обърна се той към мен - Искам да работите тук само вие , още няколко седмици, какво ще кажете

Зърнах дребния

- Човекът ме иска да остана още няколко седмици да работя тук и иска телефона на Йорго ли, на кой ли да им съобщи - предадох на нашия човек

Останах на работа, служителите бяха  много довони от мен, а аз от тях, защото учих гръцкия

в средата,.. пишех думички, наизустявах ги,.. опитвах се да говоря с тях смислено.

Започнах да посещавам и курсове към Университета,.. напредвах бързо.

Кака-снаха, беше най-радостна '' Браво, усърден човек си, задмина ни всички по гръцки ''

                Сякаш преудолях стреса от общуването на гръцки език

Запознах се с Панайоти, наш съсед, момче в инвалидна количка,.. стои само в рамката на пътната врата и не смее да мръдне никъде самостоятелно  с количката си..

С баща си преживяли автомобилна катастрофа, бащата загинал, а той в инвалидна количка.

Живееха с майка си на кота ''нула'', все не можех да оправя понятията  гръцки '' ипогио'', ''исогио''

кота ''терен''беше най-добре, а централния вход и етаж със студио даваха под наем. Знаех

само, че някаква жена от Белгийското посолство  живеела тука.

Майката на Панайоти разрешаваше да го разхождам с количката до близкият парк, или седнал

пред вратата му разказвах за България, за Русия, или за Турция...той слушаше и попиваше

всяка дума,.. замечтаният му поглед сякаш питаше '' Дали и аз някога ще мога да видя

наяве всичко това...''

/ следва /