Мечтата на нашите,отивам при тях в Атина,... ами Вилето...
Така свикнахме двамата, как да й кажа,.. хайде свършихме, взимай си закачалките и до тук бяхме.
Ще й кажа довечера, не си играехме на думи '' Обичам те,.. не мога без теб '', напаснахме си
всички добри и лоши пъзели.
- Виле, ти не ме обичаш нали,.. и аз не те обичам - започнах плахо - За това аз заминавам
за Атина,а ти...ти оставаш тук. Никой няма да те притеснява, ще живееш у нас при същите условия,
ама мен няма да ме има. И няма да вкарваш други мъже , ей
Тя седя, седя онемяла, изведнъж се разплака,.. от щастие, че се махам ли.. Я се дръж
по-сериозно бе, бивш конструкторе
Разплака се наистина,.. едри сълзи се стичаха по страните й, подсмърчаше на пресекулки...
Пренесох я в спалнята,.. картинки,.. с дрехите лежим , а тя хлипа на рамото ми.
Милата тя,.. щеше да е отново сама...
В неделя сутринта всички останаха изненадани от появата ми в Атина.
Кака-снаха, даже отиде до пътната врата да види не е ли отвън сребърната виличка...
Как така всички одобриха действията ми, та чак и аз си повярвах, че съм действал правилно.
Най се радваха децата '' Урааа, ще има да лудуваме с чичо...''ако кака-снаха разреши де.
Цяла седмица скитах по плажовете, вечер пеша из квартала, пращах всеки ден изгледи-картички
на Вилето, е не мога да я забравя толкова скоро...
И какво му е трудното на елементарен гръцки, ами знам азбуката им от геометрията, тъпите
ъгли алфа, бета, гама,.. или тита и таф,.. ами Омикрон,. Чрез децата учих думички, правех прости изречения , всички бяха възхитени от напредъка ми,.. Само каката се правеше на недоволна '' Я да
те видя сега, ти как ме изпитваше по френски, сега аз ще те изпитвам по гръцки...''
Е, друго си е да живееш със семейството си под един покрив,.. на вечеря всеки ще сподели
как е минал денят, смехории с децата,... и по малка чашка узо.
Намериха ми работа при българи, някаква фирма за превоз-пренос на покъщнина, офис стоки
'' И няма да се правиш на велик, че си бил инженер, че си много як и да налиташ на бой,...
каквото правят другите, това правиш и ти, работят ли -работиш, почиват ли - почиваш и ти..''
бяха заръките на всички домашни...
Мама беше най-притеснена, ще успея ли да се адаптирсам кък новата среда..
Така и правех, гледах другите '' колеги '',.. ако някой се скатаваше, другите веднага скачаха срещу него, тарикатлъкът не минаваше, а и не беше на почит в групичката ни, работехме задружно.
Веднъж от фирмата към която работихме, сложиха малко дребно човече като отговорник, уж бил в Атина от 10-12 години, и знаел езика, а предстояла специфична работа...
Малко, дребно и заядливо човече, но щом е отговорник трябва да се съобразяваме с него,.. той разпределяше кой какво да работи, носихме офис мебели нагоре-надолу по етажите, .. дойде ред
на бюрата и компютрите. Дребното човече рече, че компютър, монитор, принтер трябва да са
върху бюрото и така да се носи и маневрира из залата и по стълбището..
Гърците мърмориха нещо, дребния ръкомахаше и отговаряше..
- Ей, какви хора сте такива бе, капка гръцки да не знаете...К'ви хора Йорго ми изпраща,.. не вдяват въобще - взе да се възмущава човечето - Сега ще му се обадя
Набра някакъв номер по мобилния си
- Да, Йорго,.. да..ама не знаят нищо бе,...к'во да правя,.. ще внимаваме да не разбутаме нещо..
Не издържах, все ми беше тая, дали ще работя с българи или не...
- Виж какво бе мой човек - изправих се срещу него, дребният се стресна, първо не е очаквал съпротива,.. второ бях два пъти по-едър от него, ако го фрасна, само жълтото на гащите му
ще напомня за него - Ти като си дошъл в Гърция, да не би баба ти да те е научила предварително на гръцки,.. нали за това си тук, каквото искат гърците ти да ни го преведеш, или и гръцкия ти е толкова, само с ръкомахане не става, те не са глухонями...
Погледнах към другите, кимаха одобрително с глава
- Така е бе градски, ти си водач, казваш какво да правим - подкрепи ме един
Дребният се шапна...
- Вижте сега, аз разбирам от компютри,.. разкопчавам ги тука, носим бюрото и стола според схемата на новото място , аз ги закачам и готово,.. иначе рискуваме да падне нещо от бюрото,
знаеш ли колко струва един компютър или монитор , не можем го платим после
Оня олекна съвсем, махна с ръка неопределено,.. демек после ти ще си виновен.
Приближи се възрастен господин, гледаше учудено, изглежда и той не знаеше гръцки
- Какво става тук господа, нещо мога ли да помогна - каза той на английски
- Сър, предложиш да преместим бюрата, после станциите,. аз съм специалист и мога да
ди разкача и закача след преместването им - отговорих на английски аз
- Много разумно,.. ОК, момчета - съгласи се господинът
- Ето, човекът разреши, така да ги пренесем....- скромно казах
Дребосъкът само каза
- Ами вие си знаете работата тогава, ако има проблем обадете ми се...- и изчезна някъде
Още няколко дни работехме там, ''надзирателят'' ни се вясваше и изезне...
Привършвахме вече, когато възрастният господин дойде, оказа се собственикът на тази
компютърна английско-гръцка компания
- Млади господине - обърна се той към мен - Искам да работите тук само вие , още няколко седмици, какво ще кажете
Зърнах дребния
- Човекът ме иска да остана още няколко седмици да работя тук и иска телефона на Йорго ли, на кой ли да им съобщи - предадох на нашия човек
Останах на работа, служителите бяха много довони от мен, а аз от тях, защото учих гръцкия
в средата,.. пишех думички, наизустявах ги,.. опитвах се да говоря с тях смислено.
Започнах да посещавам и курсове към Университета,.. напредвах бързо.
Кака-снаха, беше най-радостна '' Браво, усърден човек си, задмина ни всички по гръцки ''
Сякаш преудолях стреса от общуването на гръцки език
Запознах се с Панайоти, наш съсед, момче в инвалидна количка,.. стои само в рамката на пътната врата и не смее да мръдне никъде самостоятелно с количката си..
С баща си преживяли автомобилна катастрофа, бащата загинал, а той в инвалидна количка.
Живееха с майка си на кота ''нула'', все не можех да оправя понятията гръцки '' ипогио'', ''исогио''
кота ''терен''беше най-добре, а централния вход и етаж със студио даваха под наем. Знаех
само, че някаква жена от Белгийското посолство живеела тука.
Майката на Панайоти разрешаваше да го разхождам с количката до близкият парк, или седнал
пред вратата му разказвах за България, за Русия, или за Турция...той слушаше и попиваше
всяка дума,.. замечтаният му поглед сякаш питаше '' Дали и аз някога ще мога да видя
наяве всичко това...''
/ следва /
© Petar stoyanov All rights reserved.