След като звездите ми го отнеха, аз започнах да се привързвам към него. Към аромата му. Към думите му. Все по-често и по-често се нуждаех от него. Не се държах много добре с хората. Особено с тези, които са ме наранили. Но той ме правеше своя плячка в този фалшив живот и ме караше да бъда скромното и наивно момиче от преди 15 години. Беше се променил. Беше се научил да сдържа гнева си. Но така и не се научи да бъде добър съпруг и баща. Дойде привечер. Малко преди да се кача горе и да говоря с него, чух шум от стаята на сина ни. Беше взел снимка на баща си. Тъгуваше и му говореше. Стана ми тъжно, защото аз не бях му казала, че баща му е мъртъв. Кой знае колко му е мъчно сега? Отидох при него, а той със сълзи на очите ми каза:

- Защо татко е отишъл при звездите? Не му ли харесваше тук?

- Няма нищо такова, миличък. Просто баща ти беше малко болен и реши да отиде на гости при майка си, за да го излекува.

- Сега добре ли е? Нали ще се върне при нас?

- Да, ще се върне и подарък ще ти донесе.

- Но жената от горния блок ми каза, че звездите са направили своя избор и татко никога повече няма да се върне.

- Жената те е излъгала. Просто се е пошегувала с теб.

Да , звездите направиха своя избор. Взеха този, за който ще страдаме цял живот.