Затварям очи. Изтръпвам. Поемам си дълбоко въздух и се вцепенявам. Ароматът на кожата ти навлиза в мен като наркотик. Попивам го с всяка клетка от тялото си. Миг. Само миг ми бе нужен, за да те усетя.

Туп Туп… чуваш ли го? Да, това е сърцето ми. Удря така силно само при мисълта за допира ти. Самата идея да се докосна до теб ме побърква. А в момента, когато допреш топлите си пръсти до мен, то ще спре. За секунда, но ще спре. Всеки път сякаш умирам и се прераждам наново, с едничката цел да те усещам.

Искам те. Искам да ме притиснеш силно до себе си. Толкова силно, че всяка моя нишка да те почувства като част от нея. Толкова силно, че да забравя къде съм, коя съм… да забравя всичко!

Дъхът ти. Горещ... направо изгарящ ме, се плъзва по шията ми като игрив пламък. Полудявам! Пулсът ми се ускорява, кръвта започва да кипи. Не издържам. Сякаш съм в ада, но, Господи, колко ми харесва! Опитвам се да помръдна, ала не мога. Чувства, емоции, опияняваща и безгранична страст... всичко това ме залива наведнъж, като огромна вълна... пареща, болезнено сладка вълна.

Какво ми причини? Не мога да се движа, нито контролирам, сякаш съм в капан в собственото си тяло. Безпомощна кукла на конци, намираща се в ръцете ти. Хайде! Изгори ме най-накрая! Превърни ме в прах! Само тогава ще намеря покой, само така ще знам, че съм жива!

Изгори ме, както само ти можеш… бавно, малко по малко… мъчително и в същото време незабравимо. Ще изчезна сред жарта... сякаш никога не съм съществувала… Само за миг... студената пепел ще ме върне при теб, безсилна, безмълвна, твоя… за да започне всичко отначало…

Отварям очи. Сама съм. Отново.