12.09.2009 г., 23:28

Изгори ме като пламък

773 0 2
1 мин за четене

Затварям очи. Изтръпвам. Поемам си дълбоко въздух и се вцепенявам. Ароматът на кожата ти навлиза в мен като наркотик. Попивам го с всяка клетка от тялото си. Миг. Само миг ми бе нужен, за да те усетя.

Туп Туп… чуваш ли го? Да, това е сърцето ми. Удря така силно само при мисълта за допира ти. Самата идея да се докосна до теб ме побърква. А в момента, когато допреш топлите си пръсти до мен, то ще спре. За секунда, но ще спре. Всеки път сякаш умирам и се прераждам наново, с едничката цел да те усещам.

Искам те. Искам да ме притиснеш силно до себе си. Толкова силно, че всяка моя нишка да те почувства като част от нея. Толкова силно, че да забравя къде съм, коя съм… да забравя всичко!

Дъхът ти. Горещ... направо изгарящ ме, се плъзва по шията ми като игрив пламък. Полудявам! Пулсът ми се ускорява, кръвта започва да кипи. Не издържам. Сякаш съм в ада, но, Господи, колко ми харесва! Опитвам се да помръдна, ала не мога. Чувства, емоции, опияняваща и безгранична страст... всичко това ме залива наведнъж, като огромна вълна... пареща, болезнено сладка вълна.

Какво ми причини? Не мога да се движа, нито контролирам, сякаш съм в капан в собственото си тяло. Безпомощна кукла на конци, намираща се в ръцете ти. Хайде! Изгори ме най-накрая! Превърни ме в прах! Само тогава ще намеря покой, само така ще знам, че съм жива!

Изгори ме, както само ти можеш… бавно, малко по малко… мъчително и в същото време незабравимо. Ще изчезна сред жарта... сякаш никога не съм съществувала… Само за миг... студената пепел ще ме върне при теб, безсилна, безмълвна, твоя… за да започне всичко отначало…


Отварям очи. Сама съм. Отново.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мили Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...