Както всяка вечер, спокойно притварям очи и оставям съзнанието ми да се отпусне. Картините започват да се появяват в черния фон и аз леко потъвам в дебрите на съня.
Пристъпвам боса по бялото мраморно стълбище. То ме отвежда надолу и навътре в собственото ми съзнание. Там са скрити моите най-скъпи съкровища, без които бих изгубила себе си.
Две пътеки има пред мен. Едната води – направо към порядъчните предели на Разума, а другата…свива в ляво и води към чувствения свят на Сърцето ми.
Тази нощ имах нужда от него. Моят втори образ, другата половина на моята душа. Затова поемам левия завой и крача към мистичния здрач.Там в сенките тихо ме чака Гарвана. Неговите коси черни, по-черни от нощта, очите му парещи като догарящ въглен. Моят Гарван…
Той се покланя леко в знак на дълбоко уважение и почит. Отвръщам със същото, а после потъвам в златното на очите му.
- Нека тази нощ те заведа на ново място! – внезапно нарушава тишината дрезгав глас.
Поглеждам го усмихната и смело поемам протегнатата к ...