Както всяка вечер, спокойно притварям очи и оставям съзнанието ми да се отпусне. Картините започват да се появяват в черния фон и аз леко потъвам в дебрите на съня.

Пристъпвам боса по бялото мраморно стълбище. То ме отвежда надолу и навътре в собственото ми съзнание. Там са скрити моите най-скъпи съкровища, без които бих изгубила себе си.

Две пътеки има пред мен. Едната води – направо към порядъчните предели на Разума, а другата…свива в ляво и води към чувствения свят на Сърцето ми.

Тази нощ имах нужда от него. Моят втори образ, другата половина на моята душа. Затова поемам левия завой и крача към мистичния здрач.Там в сенките тихо ме чака Гарвана. Неговите коси черни, по-черни от нощта, очите му парещи като догарящ въглен. Моят Гарван…

Той се покланя леко в знак на дълбоко уважение и  почит. Отвръщам със същото, а после потъвам в златното на очите му.

- Нека тази нощ те заведа на ново място! – внезапно нарушава тишината дрезгав  глас.

Поглеждам го усмихната и смело поемам протегнатата към мен бледа длан.

Двамата заставаме един до друг пред голяма червена врата. Той посяга и я разтваря широко. Усещам мириса на Пролет и музиката на хиляди жужащи пчели. Мек мирис на канела и билки леко гали нервните ми сетива. Всичко това приятно се смесва с аромата на студен дъжд, идващ от Гарвана. Пристъпвам внимателно след него и виждам красотата на този магичен свят. Босите ми стъпала усещат меката трева и рохката топла пръст. Намираме се на ръба на островърха скала. Надолу виждам пропаст, а в нея се гъне жива река. Чувам как препускат водите ѝ. Пред нас Слънцето залязва и къпе всичко в бляскава мъгла от светлина. Зелените иглички на боровете около нас леко шумолят от мекия полъх на въздуха. Обръщам поглед назад и  там виждам второ Слънце – изгряващо.

Сядам близо до Гарвана и отправям поглед към величествения хоризонт.

- Как е възможно да има свят, в който Слънцето да изгрява и залязва едновременно? – питам тихо аз, неочаквайки отговор.

Той ме поглежда за момент. Откривам лека усмивка в устните му. Бавно полага главата си в скута ми и притваря блажено очи. Вплитам пръсти в къдриците му и се оставям на спокойствието да ме завладее.

- Ти и Аз.Заедно. Ние създадохме това място. Ти си Изгрева.Аз съм Залеза. Без теб не мога, без мен не можеш.Как е възможно да има свят, в който Слънцето да залязва и изгрява едновременно? Любовта прави невъзможното – възможно. Злото и Доброто са приятели пред нея, а Мракът и Светлината светят заедно в нейно име!

Тези думи прошепва той в ухото ми и внимателно поставя устните си върху челото ми.

Магията свършва и аз отварям очи. Все още се намирам в леглото си, но утрото вече се прокрадва с първата мелодия от птица.

Светът продължава своя път и никой не знае за моята тайна!

К.