Странно. На следващата сутрин неприятната електронна мелодийка ме събуди. Още беше тъмно. Надигнах се и погледнах часовника на бюрото си. Едва когато погледът ми се избистри, видях, че беше четири и половина. Взех телефона си. „Имате едно ново съобщение.“ Оставих го на нощното шкафче. Отпуснах глава на възглавницата. Обърнах се по корем и тихо простенах. Странно. Усетих, че всяка част от тялото ми, която не е покрита с одеялото, замръзва. Станах и потреперих. Запрепъвах се в тъмнината, търсейки дистанционното за климатика. Когато го открих, увеличих температурата, и едва когато топлата струя ме лъхна в лицето, си легнах. Няколко минути по-късно обаче станах и отидох до прозореца.
Сняг. Валеше сняг. Първият сняг за тази година. Снежинките се въртяха около светлината на уличната лампа. Вятърът ги въртеше в своя самотен леден танц.
Легнах в леглото и се завих през глава. Опитах се да заспя, но в гърдите ми имаше ужасно чувство – Беки не ми беше позволила да я целуна. Въпросът ми беше защо ...