11 февр. 2014 г., 22:19

Изгубих всичко... II

979 0 0
2 мин за четене

Изгубих всичко… II

 

 

–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?

–Не съм и никога няма да бъда!

Ах, страдание, страдание…

Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш,

защо ме правиш тъй нещастен и унил,

къде сгреших, че тя толкова много ме намрази,

къде изгубих любовта й, да се върна и открия,

как да я накарам да прости на моята жалка личност,

как да я накарам отново да е мила и добра?

Ах, любов, любов…защо си тъй жестока…

–Тя сега до теб ли е или не е,

че си тъй нещастен и сломен,

от съжаление и липса угнетен?

–До мен е всеки ден тя сега

и успява да успокои моята душа.

Но скоро ще си тръгне от болното ми ежедневие

и така на сърцето ми ще причини нелечимо поражение.

Сега съм щастлив, че всеки ден я виждам,

въпреки, че се държи студено, аз не се обиждам.

В момента получавам това, което заслужавам,

мъка и страдание от онова, което обожавам.

–А мислиш ли, че още те обича,

или вече, каквото е чувствала към тебе го отрича?

–Ох, не зная, не зная!

Или по-скоро не желая да зная.

Ако разбера или ще летя, или ще умра,

но ще накарам себе си да разбера.

Аз зная, че на нея не ù беше лесно,

да рискува толкова много заради мен и моите чувства,

да ме направи най-щастливият, макар и за кратко,

а аз не оцених напълно това, което ми даваше,

защото не разбирах напълно това, което правеше.

Дори и да съм изгубил любовта ù,

не желая да губя нея самата.

Прекалено ми е скъпа и жизненоважна,

за да си простя да ме мрази тя.

–Защо не й кажеш или не я попиташ?

–Аз прекалено много я обичам,

че с моите чувства да я навличам.

Обещах, че вече няма да го правя,

пък тя ако има малко милост към мен,

сама ще ме повика при нея да й разкажа.

–Значи не спираш да я обичаш?

–Непосилно ми е да го направя!

Дано не ù е неприятно чувството на любовта ми,

опитвам се да не го натрапвам постоянно,

но amor tussisque non celantur.

–А сърцето ти? Какво се случва с него?

–Сърцето ми е от скръб раздрано –

липсата го стиска безпощадно,

освен да съжалява и да страда,

от него друго за сега не става.

Само любовта ми си стои,

едното ми прекрасно чувство – озарява го с лъчи,

                           (и крехкия му живот крепи).

Но от мен съдбата му не зависи,

(без значение какво си мисли)

защото сърцето ми…сърцето ми си остава само нейно!

 

 

10.02.2014г. София

Кристиан Дочев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристиан Дочев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...