Feb 11, 2014, 10:19 PM

Изгубих всичко... II

  Prose » Others
982 0 0
2 min reading

Изгубих всичко… II

 

 

–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?

–Не съм и никога няма да бъда!

Ах, страдание, страдание…

Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш,

защо ме правиш тъй нещастен и унил,

къде сгреших, че тя толкова много ме намрази,

къде изгубих любовта й, да се върна и открия,

как да я накарам да прости на моята жалка личност,

как да я накарам отново да е мила и добра?

Ах, любов, любов…защо си тъй жестока…

–Тя сега до теб ли е или не е,

че си тъй нещастен и сломен,

от съжаление и липса угнетен?

–До мен е всеки ден тя сега

и успява да успокои моята душа.

Но скоро ще си тръгне от болното ми ежедневие

и така на сърцето ми ще причини нелечимо поражение.

Сега съм щастлив, че всеки ден я виждам,

въпреки, че се държи студено, аз не се обиждам.

В момента получавам това, което заслужавам,

мъка и страдание от онова, което обожавам.

–А мислиш ли, че още те обича,

или вече, каквото е чувствала към тебе го отрича?

–Ох, не зная, не зная!

Или по-скоро не желая да зная.

Ако разбера или ще летя, или ще умра,

но ще накарам себе си да разбера.

Аз зная, че на нея не ù беше лесно,

да рискува толкова много заради мен и моите чувства,

да ме направи най-щастливият, макар и за кратко,

а аз не оцених напълно това, което ми даваше,

защото не разбирах напълно това, което правеше.

Дори и да съм изгубил любовта ù,

не желая да губя нея самата.

Прекалено ми е скъпа и жизненоважна,

за да си простя да ме мрази тя.

–Защо не й кажеш или не я попиташ?

–Аз прекалено много я обичам,

че с моите чувства да я навличам.

Обещах, че вече няма да го правя,

пък тя ако има малко милост към мен,

сама ще ме повика при нея да й разкажа.

–Значи не спираш да я обичаш?

–Непосилно ми е да го направя!

Дано не ù е неприятно чувството на любовта ми,

опитвам се да не го натрапвам постоянно,

но amor tussisque non celantur.

–А сърцето ти? Какво се случва с него?

–Сърцето ми е от скръб раздрано –

липсата го стиска безпощадно,

освен да съжалява и да страда,

от него друго за сега не става.

Само любовта ми си стои,

едното ми прекрасно чувство – озарява го с лъчи,

                           (и крехкия му живот крепи).

Но от мен съдбата му не зависи,

(без значение какво си мисли)

защото сърцето ми…сърцето ми си остава само нейно!

 

 

10.02.2014г. София

Кристиан Дочев

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиан Дочев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...