Валеше като из ведро. Бях успял да се скрия под козирката на един павилион на пазара. Когато го видях, инстиктивно му направих място, но той не ми обърна внимание. Не обръщаше внимание и на дъжда и на гръмотевиците. Но спря точно пред мене и се провикна:
_ И сега, каква стана тя? Мислеха го за кротушка, а той изплува като атомна подводница!
Наслаждава се така няколко секунди на момента и си тръгна. Не беше тука. Не беше гладен клошар,чието единствено богатсво е пластмасово шишенце медицински спирт. Не знам. Може би получаваше нечакано наследство или пък намираше голяма сума пари, Там в паралелния свят имаше компенсация за всичките му мъки и преживени унижения. Само това му помагаше да приеме съществуването си.
Това е безпогрешен трик, който мнозина използват. Препоръчвам ви го! Помага за отпускане и създава настроение. Имаше един Осман, продаваше дини на паркинга пред блока. Беше заложил къщата си , за да засее бостана. Всички бяха засели и реколтата беше обилна. Продаваше колкото да не загуби дома си. Спеше в палатката , та помоли поне да му приберем парите на сигурно. Спяха, защото и жена му беше с него повечето време. Пускахме ги да се изкъпят. Докато чакаше жена си ,чу за голям джакпот. Помоли ме да пусна фиш и за него, Като се съгласих, веднага почна с плановете. Ще построи къща за синовете си! Ама не. ще се изпокарат... Що ми тупаш отгоре, що ми цапащ коридора... По добре два апартамента. Кога искат да си ходят на гости. Иначе всеки да си е самостоятелен. Жена му излезе и го слушаше с насмешка. Подкара го в палатката.
Вижда ме ,че се връщам от работа и скача:
_Излезе. Паднаха парите!
_Спечели някой, ама не сме ние. В Ловеч!
Много беше огорчен. Какви хора! Тъкмо нагласиш парите, уредиш едно друго и някой ти ги отмъкне. Само дето не извика полиция! То виц имаше такъв: Започнал един да играе, и да си планира инвестиции. Неусетно вдигнал самочувствието си, взел да говори на едро, спрял да се оплаква. Жена му му казва: " Кажи какво става? От известно време си променен. Уверен , весел" И той започва: " Аз така от известно живея с една надежда..." " А разгеле, рекла жена му, чудех се как да ти кажа. И аз живея с един Пешо!"
Не се смейте. То на нас този сайт ни е паралелната реалност. Тука си плуваме като самолетоносачи. Раздаваме правосъдие и гледаме от високо. На това му викат арт терапия. Един мой съученик преподаваше живопис в лудницата.Преди това беше пациент и я мина успешно терапията. Казваше:" След като бог ми е дал този талант, нямам право да го крия. Пращаше по изложби и се гневеше на заговора на Светлин Русевци, които го спират от завист. И това е необходимо. Възхищението от собствената си личност, е базово условие да произвеждаш изкуство. Без това не става. Ако има и кой да ти приглася, още по добре!
Като му напира на човек нещо извътре, трябва да излезе. Сперма ли ще е, фекалии ли, жалби ли, но трябва! Лощото на такива сайтове е ,че всички продават , а купувачи няма. Изкуството е като ракията на село. Не можеш да продадеш литър два да си платиш тока. Всички си варят и всеки мисли неговата за най хубава. Ти и тези , които издават книжки са така. Имам еднна лавица подарени стихосбирки. От някои автори по 3-4. Не съм успял да прочета всичко още. но съм обещал. Не става дума за учителки по литература. Художници , фотографи, лекари, атхитекти... При това успешни! Поетите пък рисуват, пеят и фотографират.
Разбира се аз не правя изключение. Както за творчеството , така и за тотото. От как се помня играя. Нюанса при мене е борбата с деменцията. По - добре да пиша, отколкото сутрин да преговарям имената на племенниците си и да си броя жените в живота. Аз не се боя от хейт, свикнал съм. Хейтили са ме и родители и роднини , за жените да не говорим. Даже ми липсва. Но тука има крехки души, по добре е ако човек му се свиди добрата дума, да премълчи.Не казвам да посрещаме всички със таване на крака и бурни продължителни ръкопляскамия, но по деликатно така. Все пак сме лечебно заведение!
И да не забравя: Рано или късно аз ще изплувам като атомна подводница! Само гледайте!
© Слав Коруба Все права защищены